Типично по български копирахме празник неспецифичен за нас. Свети Валентин, не стига дето е католически празник (хм, тук няма как да не разкажа оня виц: Питат Бай Ганьо: Ти Католик ли си или Християнин? А нашият герой отговаря “Абе не знам дали съм като лик или като гъз, но пак ще се напия”) , но и самият празник не е много специфичен за нацията дето почва с “Сега какво ще правим, ще се обичаме ли или ще се обичаме?”. Та номера е да се определи какво точно празнуваме ние българите – Католическият празник Свети Валентин или Катогъзовският Трифон Нарезан… В двата случая крайният резултат е ясен – все ще се нарежем. Аз лично днес ще празнувам с приятели, не какво да е, а събота – почивен ден, вендъж в седмицата, хем можеш да се нарежеш, хем … утре да изтрезнееш спокойно…
От както се помня – не съм признавал именните дни по нов стил, т.е. 13 дни преди “старият” стил. Та за мен днес си е Трифон Зарезан – да се зареже лозето, да се куса виното, да се налее на всички съседи и да се полее за здраве. За това и нашият тост е “Наздраве” – да сме здрави, всичко останало се купува. Та на всички евентуални читатели пожелавам едно: НАЗДРАВЕ!