Простотията на журналистите край и граници няма

Поредната изцепка на журналист ми вдигна нервите днес. Статията е подписана от някоя си Татина Младенова и се надявам наистина да е жена, че когато и ако някога се сдобие с отроче – всичко срещу което дрънка в статията си да и се изсипе стократно на празната глава. Вярно, новини трябва да се пишат за да се взимат стотинки, които да се харчат по така хулените от нея барчета… Надявам се Татина да е жена и… съм сигурен, че след днешните псувни, които отнесе никога няма да и се наложи да ползва услугите на Invitro оплождане. Татина, ако ми паднеш – няма да те чукам, дори няма и да ти го пожелая, а просто ти пожелавам да ти се роди същото безмозъчно инвалидче, каквото си ти…
Ето и конкретната статия, нагло копирана от моя милост:

Инат по родителски

Татина Младенова

Не спряха тези родителски протести във Варна!
Искат хората места в детските градини.
Строят се детски градини.
Пак са недоволни.
Преди ден се оказа, че трябват освен новоизградените, освен разширените, освен тези, които сега се вдигат, още.
Да бъдат изградени нови детски градини за деца с хронични заболявания – астма, диабет, алергии!
Сега за това се сетиха да настояват от т.нар. неформален Инициативен комитет на родители и граждани на Варна.
Интересно е дали искат отделна детска градина за всяко заболяване, или общи. А може би не уточняват, за да има за какво да протестират, ако им се предоставят точно такива заведения?
Интересно е как тези протестиращи от 2 – 3 години родители, лицата им вече са познати, задържат растежа на децата си. Рожбите им, ако все още не са приети никъде, както някои твърдят, вече са отхфръкнали към школото. Що продължават да се морят да викат като изоглавени пред общината или по площади!
Интересно е как години наред правят подписки, срещат се с кмет, заместници, директори, и все не са в час какво, за колко деца се строи във Варна.
Интересно е и какво демонстрират.
Тези майки подкарват колички, привикват някоя и друга баба, забърсват татковци, сигурно от кафене или кръчма, иначе сериозно работещ човек има ли време посред бял ден да ходи по протести, и започват да отстояват искания.
Излиза, че на всяко дете трябва да се осигури място.
Първо това го няма нийде по света.
Второ – необходимо ли е?
Ей, протестиращи, вижте колко деца са записани и колко посещават наистина градините! Проверете първо сред вашите редици колко майки реално работят и колко търкат столовете по капанчетата на раздумка със себеподобни. И колко отговарят на изискванията, определени за влизане в градина. И още – колко подават бадева заявления де що сварят, умножават един вид детето си чрез молби, “задръстват” места. А колко вадят фалшиви документи за местоживеене, за да пробутат отрочето си в нарочена от тях градина?
Тези викащи майки се обръщат с искания не към когото трябва.
Тези викащи майки вече омръзват.
Тези викащи майки илюстрират социохарактеристики.
Първо – примерът.
Неотдавна бяха награбили рожбичките си и екзалтирано хвърляха пред общината играчките им. Ококорените наследници се завираха в купа кукли и камиончета да издирват своето с рев, а майките, че и татковци, потътрили се по женски акъл, си викаха на воля.
Възпитание? Не, недостиг.
Не може да учиш детето си да отвоюва право с крясъци, с чупене и хвърляне. Нали сме в демократична европейска република през XXI век!
Преди ден пак същото. Този път фантазията на гневните майки, дето искат сега специални градини, стигна да карат децата им да драскат по асфалта. Къде? Където им скимне!
Ред? Не, хаос.
Не може да демонстрираш пренебрежение към гражданска дисциплина, да показваш, че като нещо не ти е на кефа, излизаш, крещиш и изискваш и в същото време да си въобразяваш, че детето ти ще порасте истински европеец.
Не може днес да се съживяват откъслечни спомени отпреди 20-ина години, когато гневните майки са били кандидати за детски градини, и тези демодирани отношения да се налагат.
И друго.
Защо децата ви са толкова болнави?
Пушите и пиете по време на бременността, нали? Поне повечето. А после, пак с цигара в уста, убивате време по задимени барчета, люшкайки бебето си.
И още едно друго нещо.
Вие, искащите, недоволните, какво правите за това, което ви се дава?
Радвате се на обновените площадки. Обръщате ли се да видите какво остава след престоя ви там? Колко татковци са се хванали да поправят нещо, счупено от децата им? Има ли майки, които да почистят поне собствените си боклуци, които ръсят под пейки и люлки?
Още много, много може да се каже.
Смисълът обаче е в нагласата ни към себе си, към другите, към обществото и мястото ни в него, както и начина на отстояването му.
Обърнете се към себе си!

Явно мацката не е запозната със законите, законовите уредби и законовите права на децата в Република България, сигурен съм обаче, че дори и да се запознае – няма да ги разбере, защото само умствен инвалид може да пише подобни скодоумия, но какво ли се и учудвам – вестинкът отдавна си е скодоумен сам по себе си… Нима децата ни заслужават нещо подобно всяка година???