НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” –
а всякому мерамът е развала…Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875 ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ
И ГЛАСУВАЙТЕ! За да имат смисъл и следващите стихове на Славейков:
ТАТКОВИНА
Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.