Криза, творческа де

От известно време разредих творческите прояви и изяви в дневника – просто няма ситуации, случки, събития… Няма за какво да пиша, камо ли да словоблудствам. Свинския грип го видяхме, че се оказа това, което писах още в началото на 2009, когато го “откриха” в Мексико. РЗС не ме касае кой знае колко, дори Марио Тагарински не знаех как изглежда до тази вечер. Вицовете за СДС и новият лидер – минаха покрай мен без дори да ги разбера, а Яне Сандански (опааа, Янев де) поставял някакви ултиматуми на Бойко Борисов все едно вторият нещо му е длъжен на смешната партийка… Ред, Законност и Справедливост звучат много добре, но ако не са обединени зад националсоциалистическа идея. Във най-добрият град за живеене положението е трагично, особено с водоразтворимият асфалт по пътищата (Instant Asphalt), а също и с двата масонски символа построени с пари на евросъюза (наши кинти, дето ни ги връщат). Двата най-високи пилона си седят като два високи кола за домати, но без домати, както и без знамена де – щото Варна е тих и приятен град в който вятър не вее, а знаме, което не се вее е тъжна гледка – само дето Българскио трибагреник замина нейде понесен от Варненският бриз, а знамето на Евросъюза опищя вилаетя и погина в неизвестна посока – изплашено от същият бриз де (двата пилона са в началото на квартал Бриз). Забелязвам и друга неприятна тенденция – преливащи казани за боклук – все едно фирмата чистеща Варна вече е обхваната и скована от Зимата – сняг и виелици в главите на шефовете по модерните зимни курорти. Все пак няма Вълка да е единак де – всеки град си има Вълк, а във Варна може да е и чакал, знае ли човек? За сега – редовните ми читатели да продължават да са редовни (посещавайте ме често, все ще изпадне новинка)…, а за новите – присъединете се към редовните де 😉