След разочароващият старт на летния сезон, дъждовете, бурите и студеното време посред лято – август месец почти както винаги се представя мъжки и ни засипва с яка жега. Жега, че чак бирата не се ослажда толкова, колкото през другите лета. А и за хора, които не пият бира или които не искат да се наливат с бира – барманите са измислили коктейли. Самият аз бих предпочел едно ледено мохито привечер отколкото 1 бира. Първо – защото без една бира може, но с една не може. Второ – никак не е приятно да се налееш с две бири и 5 минути след това да плувнеш в пот, която освен, че те мокри нищо друго не прави – дори не те охлажда, защото жегата и без това е непоносима най-вече заради влагата носеща се постоянно из Варна.
От доста време се каня да понапиша няколко поста за един от любимите ми спиртни дестилати – уискито. Ракия домашна не пия, но за да си доставя удоволствие – понякога си купувам някое отлежало шотландско уиски (за предпочитане сингъл молт) и се наслаждавам на майсторлъка на шотландските майстор дистилатори. Имаме много години още да се учим преди да успеем да сварим домашняк с подобно качество и аромат…
Днес това ще е уводен пост в който няма да има нито описание на процеса на дестилация, нито на някое конкретно уиски. Само за финал, ще уточня едно важно според мен нещо:
Уиски (Whisky) е типично Шотландската дума и поради ред причини, но не на последно място авторски права – е прието Шотландското уиски да се пише така.
Уиски (Whiskey) е типично Ирландска дума и съответно ирландските уискита (като Туламор Дю) е прието да се изписват така.
Никой освен истинските шотландски дистилатори няма право да обозначава дестилата си с думата Whisky. Познато е още като “скоч” идва от Scottish, но истинските Шотландски Уискита, тия които аз съм пробвал и за които искам да пиша се наричат “Сингъл молт” – това са обикновено 12 годишни или по-стари дестилати, произведени от една реколта ечемик (да, ечемик) и отлежали в специални бъчви – някои в нови, някои в употребявани, а някои – потопени във водите на високопланиски (Highlands) езера.
канех се тия дни да пробвам с мохито, понеже нито класическият джин с тоник, нито дори айрянът с лед успяват да ме разхладят напоследък. жегите са нечовешки!
Ами какво чакаш? Сядаш в някой коктейл бар (препоръчвам Pench’s) и си поръчваш едно мохито… Насладата е гарантирана. Прохладата – също.
чакам компания, какво 😉