Skype или защо приемаме нещата за даденост

От масовото навлизане на интернет в ежедневието започнахме да приемаме някои неща за даденост – например комуникационните програми като ICQ (чат, без глас) или Skype (чат, гласова комуникация и видео разговори). Без да се замисляме използваме повече технологични играчки от колкото са използвани само преди 20 години – мобилни телефони, сателитна навигация, MP3/4 плеъри и преносими компютри. Да прогреса и високите технологии са нещо страхотно, но бързо забравяме как например БТК (Vivacom) ни остави преди година без Интернет за цял един ден. Тогава, за разлика от сега, бяха нарушени много повече комуникации, поне в България, от колкото причинява липсата на Skype от вчера насам. На мен самият, въпреки, че ми трябва Skype, не ми липсва толкова, че да се притесня и да пиша по форумите. Къде по-страшна поне за мен е липсата на месечните ми сметки към MTel – знам как могат да ме изненадат неприятно, когато “изведнъж” се появят. Не толкова страшна ще е “появата” на Skype, когато се справят с проблема, който причини липсата на свързаност със Skype в световен мащаб. Самият аз си мисля, колко по-прекрасно място за живеене щеше да е света, ако изведнъж изчезнат всички комуникации, мобилни, интернет, Радио и Телевизия. Тогава живота ще приеме един по-спокоен и приятен ритъм, лишен от злободневните “новини”, от непрекъснатият електронен шум, от непрекъснатото бъркане в ухото с високотехнологични джаджи. Едно глобално ЕМП върху планетата би решило много проблеми…, а като се замися – има места по света където думата Skype е непозната и където дневният проблем е не липсата на Skype,  а липсата на храна…

Изводът? Усмихвайте се! Утре може да е и по-лошо 🙂