Вчера в 18:30 ми се наложи да пресека Варна по дължина – от единият край – до другия. В час пик.
Убедих се в живата действителност на милата родна шофьорска картинка – червеното на светофара се познава,
но много шофьори очакват зеленото да презрее. На много места зелената вълна се “нашарваше” от заблеяни,
уморени или разсеяни мои съграждани. Варна е относително малък град на фона на София например и имаме
три или четири булеварда с по две ленти за движение в посока – ползват се само десните ленти и ако някой реши да изпреварва – рядко хора поумняват.
В час пик – умните и/или предпазливите се броят на пръсти – всички искат да се приберат у дома, да се нахранят и напият, да залепнат пред телевизорите и да зяпат
поредната сапунка – “Перла” или каквото върви по масовите телевизии. Мнозина мои приятели разчитаха на това, че есента ще дойде и трафика ще намалее –
напротив и дори точно обратното – с наближаването на есента – селяните по пътя се множат – всички искат да са на “топло” в колата или поне на сухо от поредния
есенен порой. Ако моята работа беше с фиксирано местоположение – никога не бих се качил на колата в час пик или в който и да е час – дори понякога в сухи дни
ходя пеш до клиентите или контрагентите си. Има дни в които колата си остава на “сухо” в гаража, а аз обикалям пеша или с автобусите. От както автомобилът
не е лукс – автобусите са прекрасно празни през по-голямата част на деня, а в час пик е по-добре да си в автобус и да не мислиш какво става със задръстванията по пътищата.
Аз лично ще избягвам максимално шофирането в часовете Пик – сутрин от 8:30 до 10:00 и вечер от 16:30 до 19:00.