Защо не чистих днес

Защо не чистих днес

на посочените на картата места, а се съсредоточих само към местата към които съм съпричастен – двор, градина, къща, дом. Защо ли? Защото през останалите 364 дни от годината не цапам – не пуша, съответно не изхвърлям фасовете си както и където ми падне. Когато си купя нещо в опаковка – опаковката я изхвърлям в кошче, а ако край мен няма такива – си нося опаковката, докато видя казан или кош за боклук. Билетчето от градския транспорт го изхвърлям винаги на правилното място, а когато отида в гората на пикник – след мен не оставям кочина. Идва лятото и аз като всички хора искам да отида на море – на плаж, който е чист и който аз пазя – не си оставям боклуците на пясъка, а си ги взимам с мен – да ги хвърля там където трябва.
Преди седмица бях на пикник – мястото, което бяхме избрали за събитието е горичка в околностите на Варна до оживен междуселищен път – на пътя от много време няма отпадъци, но какво беше възмущението ми (не изненадата ми) като видях, че скрити в горичката имаше много битови отпадъци, а сметището на град Варна е само на 3км. Но защо да ходим до сметището да изхвърлим старият си хладилник, старото си табло и силно износени гуми, като можем да ги скрием в някоя гора? Имаше изхвърлени обувки, непотребни мебели (явно) няколко автомобилни седалки (остатъците, които не съдържат метал). Всичкият този отпадък може да се изхвърли на определените за целта места – не струва нищо, но някой мързелив немарлив олигофрен е решил да ги скрие – щом не се виждат – значи ги няма.
Преди дни отивах към офисът на един от мобилните оператори – пред мен вървеше мъж на средна възраст, който запали цигара и хвърли кутията на земята, настигнах го и го попитах “Защо бе, кой ще чисти”, а оня ме изгледа и ме напсува. Възпитанието и малка част от самосъзнанието ми ме спряха да му разбия носа. Докато всички са като този екземпляр – ще има подобни кампании, но по-правилният подход е постоянно да се напомня “Пазете чистота”. Най-важното е да сме постоянно чисти, а не само в 1 ден от годината. Наскоро моя позната се възмущаваше от родители, които оставят кочина след себе си и децата си в Морската градина на Варна – обичайна гледка в събота и неделя, когато всички са се стекли да се разходят на зелено – след тях обикновено остава кочина от пластмасови шишета за вода или сок, опаковки от вафли, кифли и прочие джънк фууд. Семките и биоразградимите остатъци не ги броим – въпреки, че са грозни те все пак се усвояват от природата и изчезват до следващия сезон. Никак не е сложно според мен, като си изведеш детето да диша свеж въздух – да му осигуриш и свежо пребиваване в парка – като почистиш след себе си или най-малкото, като не оставяш всичката мръсотия по красивата все още и зелена градина.

Уважаеми съграждани (и съселяни, за чувстващите се изолирани), моля Ви, ПАЗЕТЕ ЧИСТОТА, не изхвърляйте боклуците си както и където Ви падне, не ставайте боклуци и ВИЕ!

Стари вицове на килограм

Пускам един старичък виц, но ми хареса и не се сдържах:
Тридесетте години на двадесети век.
Сурова съветска действителност.
В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец.
От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей.
Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа.
Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”

Става дори и за тийзър 🙂
П.П. Вицът не е исторически коректен – през тридесетте години на 20 век Набоков е живеел в Берлин, като през 1937ма година се мести в Париж, а през 1940 заминава за САЩ бягайки от нашествието на нацистите. Въпреки придобитото американско гражданство през 1961ва се мести в Швейцария, където и почива през 1977ма.
Междувременно Хемингуей е пък в САЩ и Испания… Единственият, който може да е бил исторически на вярното място се оказва май само Мороа…, горкото пиянде…

Ремонт на маркуч интеркулер до смукателен колектор

Мине не мине година автомобила ми прави парчета.
Последното до момента и първо за тази година (надявам се и последно) е спукан маркуч за високо налягане от интеркулера до смукателния колектор.
Не е като да е спукан целия, а едно коляно точно на входа на колектора, вижда се на снимката. Проверих по магазините за цена, защото целия маркуч освен, че е ф52 е дълъг не повече от 60 сантиметра.
Вярно с малко шантава форма е, но общо взето изглежда като рахитично S. От няколко магазина ми направиха едно и също ценово предложение – 245лв., а аз успях да го намеря в един онлайн магазин за “скромната” сума от 135лв.
Не, че ги имам излишни, то на кого ли са излишни едни 135лв., но това е грешна сума пари за едно коляно от гума, плат и лепило… та дори и да издържа на 5 атмосфери – пак е много. Зададох въпрос в любимият си авто форум,
получих отговори, като един от тях беше много коректен и конкретен, придружен с връзки към магазин от който да си купя необходимите ми неща. Друг колега дори ми изпрати снимки на неговата преработка, които допълнително ме
окуражиха и запасен с малко време и нерви – тръгнах да търся местното представителство на този магазин. Първият път не успях да го намеря, но попаднах в магазин за маркучи в който ми предлагаха същото коляно за… 37лв., а аз
бях готов да платя по-малка сума. Идеята каква е – силиконово коляно, издържащо на налягане до 3 бара, маслоустойчиво и един конектор от алуминий с чиято помощ да съединя коляното и здравия маркуч. Звъннах на телефона на магазина
и момчето беше доста отзивчиво да ме насочи с точност до мястото на магазина. Намерих ги без никакво лутане, поръчах си синьо силиконово коляно ф51 на 90 градуса и един конектор ф50/10см. Обещаха за събота до обяд да са при тях.
В събота наистина в 11:30 частите ми бяха при тях, разделих се с 38лв (24лв. за коляното и 14лв. за конектора), купих от един автомагазин всичките големи скоби (ф50-ф60) и се прибрах. В неделя времето беше доста приятно и реших да
се пробвам в автомонтьорския или в случая в тунинг занаята. Изкарах маркуча от колектора, настъргах с пила двете кривки на алуминиевия конектор, с малко зор нанизах синьото коляно,
а понеже то има и “ключ” след като белязах нужния ъгъл – прорязах и дупка за “ключа”. След това отрязах нацепеното оригинално коляно, подравних маркуча, който идва от колектора,
нанизах алуминиевия конектор и го стегнах с една скоба – да не мърда. След това с малко зор и пречупване нанизах и синьото силиконово коляно върху конектора и също стегнах със скоба. Всичко прилепна почти като оригинално.
Ремонта ми отне около 15 минути с бърсането на ръцете. Поради липса на достатъчно скоби – от едната страна свръзката е стегната само с една скоба, а от другата – с две. Запалих, форсирах, но преработката не мръдна. Час по-късно
тествах и на реално каране, дори тествах и на магистралата за Девня – всичко мина идеално – вече си имам здрав маркуч, но на цена от 41лв. (цените на скобите са 3х1лв.) вместо на цена от 135лв.
Колата ми е Fiat Marea Weekend 1.9JTD 105 конски сили, на 12 години. Благодарности на колегите от Фиат Форум, които ми помогнаха със съвети и нагледни материали!
Ето как изглеждаше коляното преди интервенцията:

Сцепен маркуч високо налягане JTD105
Сцепен маркуч високо налягане JTD105

А ето как изглежда коляното след интервенцията. Абсолютно съм убеден, че може да се направи и красиво, но на мен ми трябваше ефикасен ремонт:

Подмяна маркуч високо налягане 1.9JTD
Подмяна маркуч високо налягане 1.9JTD