Да, обичам България!
Страна като една човешка длан, простряна в прекрасно кътче на света.
Няма да пиша колко обичам България, но мразя българите в нея, защото българи има по целият свят, а и чуждоземците не са цветя за мирисане.
Човеците са еднакви по целият свят – в България, Канада, САЩ и дори Либия. Един велик творец е казал “Звяр? Не, нещо по-лошо – човек!” – считам, че не е нужно повече да се спирам на човешкият фактор. Искам да отбележа и, че не обичам България като държавата България, а като територията България. Родината ми е ситуирана в едно от най-разкошните кътчета на света – разкошно поради много причини. Най-забележителната причина изпъква в момента, когато в “меката” на неграмотните и некадърни емигранти върлува ураганът с нежно име Айрийн. Милиони хора бедстват, стоят без електричество, някои загиват, а други остават без домове. Дни преди този ураган – част от тази “мека” я разтърси баято земетресение – не толкова опустошително, като това в Япония, но достатъчно за да напомни на някои личности, че са смъртни.
И ако някой каже, че ние Българите бедстваме 24/7 и 365 дни в годината – ще е прав на половина и също толкова грешен. Наполовина прав, защото бедствията си ги правим сами и наполовина грешен, защото най-сериозното бедствие в България е ланският сняг. България е хубаво място за живеене (не, не държавата, уточнявам – територията) с умерен климат и слаби природни стихии. Причини – много, по-внимателните си ги спомнят от училище. По-разсеяните – могат да проверят в Интернет. И в моменти като този – предпочитам да си стоя в България вместо да съм в “по-уредената” Америка. Да, в САЩ може да можеш всичко – неграмотни емигранти да мият чинии 24/7 и да “живеят” добре купувайки си 108″ телевизори, но не това прави добрият живот. Не и според мен – все пак това си е моята страничка и всичко в нея е мое лично мнение.
Бих напуснал България само ако намеря подобно на нея място – с умерен и спокоен климат, без катаклизми, земетресения и сериозни климатични промени. Харесвам да ми е топло през лятото и студено през зимата. Обичам да вали дъжд през пролетта и сняг през зимата. Доволен съм, когато най-силният “ураган” чупи или отнася само чадърът ми – бил той плажен или дъждобран, но не и покривът на къщата ми. Предпочитам, когато вали – да не се налага да ходя до магазина с гумена лодка, нищо, че понякога през зимата трябва да имаш снегоходки – все пак живея в морски град :). Ако проблемите ми бяха само климатични – бих предпочел да са проблеми на Българския климат.
Живеем на красиво и спокойно място, земен рай (та нали това е и част от химна ни?) нека не го превръщаме в кочина!
Author Archives: Steliyan
Казвам се Стелиян Атанасов от Варна.
tempus fugit
tempus fugit, времето лети. Особено в ежедневните злободневки – напънът да оцелеем още един ден. И покрай този напън – пропускаме някои събития покрай себе си – къде хубави, къде лоши, къде много лоши. Някои от хубавите събития, които превръщаме в празник ги оценяваме и не ги оставяме да профучат в ежедневната злоба, но някои лоши събития, които не пречи да бъдат отбелязани – поне с тъга и малко почит – пропускаме покрай себе си, къде улисани, къде разсеяни, къде просто от незаинтересованост.
В последните години много ценни хора ни напуснаха – някои отивайки си, а други – отивайки си завинаги. В ежедневната злост и глъч съм пропуснал отпътуването на един знаменит човек – артист, режисьор, творец. Денис Хопър. Не, не е от винаги положителните герои – доста често дори играеше някой злодей, но играеше много добре – щом толкова много хора мразеха Денис Хопър точно за това. Оказа се, че съм пропуснал тази “новина”, колкото и трагична да е – за света на киното, за хората, които харесвахме “лошият” Денис Хопър. Година и три месеца след трагичната му кончина (рак на простата с разсейки в костите) аз научава по много странен начин. Поклон пред паметта ти Денис! Почивай в мир! Живей в нашите сърца!
Чистка
От почти 3 години списвам блогът си иронично наречен “Животът на идиота”…
Не ми беше оставало време почти година да седна и да поразчистя малко излишните връзки излизащи от него. Тази вечер “впечатлен” от липсата на един от блоговете (домейна е паркиран в някаква фирма търгуваща с изтекли добре ранквани домейни) реших, че е крайно време да размахам метлата. Разглеждайки блогрола си (приятели с които съм разменил връзки, блогове и сайтове с които взаимно сме се линкнали и хора, които просто са “споделили” с мен съществуването си) стигнах до извода, че явно блогването е хоби с кратък живот – отпаднаха малко над 10 връзки – дори единият от блоговете беше превърнат от някой находчив чужденец в директория за статии, представете си – нескопосано преведени с помощта на интернет преводач – на български език. Разкарах всички, а на няколко от останалите “несериозни” дадох последен шанс. След година отново ще се опитам да разчистя всички с които съм обменил връзки. Всеки, който ме е вързал и няма връзка при мен – да намери начин да се представи и да сподели връзката си – ще получи реципрочна от мен!