Любимите деца на политиците

Явно трябваше отново да ескалира общественото недоволство за да се обърне внимание на един проблем, който не е от вчера, не е и от миналата година. Проблем наболял и за нещастие неотстранен дори и от тоталираният режим (имаше шанс, но канализираха етническата омраза в неправилна посока). Ако по времето на Тодор Живков се бяха заели правилно с
отстраняването на националният ни тумор – сега щяхме само да поизрежем рецидивите и да ги изхвърлим като малки гнили обелки на вчерашна ябълка. Но не, нали някои хора явно бяха по-пречещи – те бяха насилствено преименувани и изселвани, без да пречат наистина, без да са в тежест, а всички те просто искаха да си се казват така както са се родили. Докато другата измет бързо се адаптира (кучето нали скачало според тоягата) и се прекръстиха, прегърнаха българските си имена като спасителен пояс в бурно море. Каквото и да правим – цигани винаги ще има, едно време ги е имало, защото са били мързеливата и ленива измет, вървяща след преселващите се племена, прехранваща се от боклука и остатъците на мигриращите, а сега – пак се хранят, но не винаги с боклука, а са и също толкова безполезни колкото преди векове. Туморът на обществото ни (не отричам, че има и много мързеливи българи, много мързеливи и негодни сред който и да е етнос) все повече загнива и ни пречи – крадат, убиват, изнасилват, но политическата маша – Полицията не обръщаше внимание до сега – защото нито избори идваха, нито за залавянето на цял един цигански клан ще получат похвала от европейските си господари. Да, но какво стана – точно пред избори – циганите убиха българско дете… И настана една – дето да не я разправям, че всички я знаем, но факт е, че ЦИГАНИТЕ пак ги пазят. Вярно, не трябваше да се допусне АНАРХИЯ, но нямаше да е никак зле да се даде убиеца на народа – ей така, за назидание на другите, страхливи по единично и безстрашни в мнозинство.
Историята знае и помни много, но факт е, че малцинствата са любимите деца на политиците – те се милват, хранят и гушкат, когато това е нужно на политика и се забравят, когато е угодно да не се чува “детското” хленчене. Циганите обаче (за благозвучно наричани Роми) в България наистина са един тумор – тумор на нацията ни – живеят от помощи (нашите, мои и ваши данъци), крадат – нашите, мои и ваши спестявания и вещи, мамят – мен, вас, всички ни, изнасилват – жените и дъщерите ни, но властта (изпълнителна и наказателна) си затваря очите, защото разбираш ли, ако пребиеш 2ма циганина – това ще е репресия, ако пребиеш 2ма българи – това ще е въдворяване на ред.
Статията ми в този си вид идва късно, но просто исках да видя какво ще се получи – както винаги – много шум и накрая – нищо. А трябва Ред, Законност и Справедливост, но не, не го бъркайте с предизборна агитация – не одобрявам нито методите на РЗС нито на техния лидер, просто съвпадение в нужните за изказа ми думи. Трябва РЕД – когато всички скачаме – циганите да не питат “Защо”, а “Колко?”. Законност – когато всички си плащаме тока, водата и данъците – циганите да не питат “Как”, а да се хванат на работа. И справедливост – когато НИЕ не си платим тока и ни го спрат – на неплатилият циганин – да му ги спрат също. Защото няма да е много далеч времето, когато на нелюбимите деца на политиците ни писне наистина и отидем в някое гето и го подпалим от всички страни. Защото най-добрият начин да унищожиш един тумор е с огън. Огън, защото огънят пречиства, а след него не остава нито леш нито много за почистване. Защото колкото и да са любимите деца на политиците – те винаги са само такива по избори. В останалото време ги забравят тотално -при това всички – политици, данъчни, полиция, съд – все едно не съществуват. Докато някой циганин не посегне на някой съдийка или нечий възрастен родител на властимащ не бъде измамен от цигани на пазара или у дома. Етносите по цял свят са любимите деца на политиците, но защо в България всички трябва да плащаме заради мързела на нашите етноси?
Не подканвам към етническа омраза, а по-скоро към гражданска съвест и най-после институциите, като полиция, прокуратура и съд да започнат да си заслужават заплатите.
Напоследък се питам какво правят всички тия полицаи, когато НЯМА протести и какво правят всички тия служители на КАТ, когато няма акции? Защото в нормални и спокойни дни не виждам нито едните нито другите…

Обичам България

Да, обичам България!
Страна като една човешка длан, простряна в прекрасно кътче на света.
Няма да пиша колко обичам България, но мразя българите в нея, защото българи има по целият свят, а и чуждоземците не са цветя за мирисане.
Човеците са еднакви по целият свят – в България, Канада, САЩ и дори Либия. Един велик творец е казал “Звяр? Не, нещо по-лошо – човек!” – считам, че не е нужно повече да се спирам на човешкият фактор. Искам да отбележа и, че не обичам България като държавата България, а като територията България. Родината ми е ситуирана в едно от най-разкошните кътчета на света – разкошно поради много причини. Най-забележителната причина изпъква в момента, когато в “меката” на неграмотните и некадърни емигранти върлува ураганът с нежно име Айрийн. Милиони хора бедстват, стоят без електричество, някои загиват, а други остават без домове. Дни преди този ураган – част от тази “мека” я разтърси баято земетресение – не толкова опустошително, като това в Япония, но достатъчно за да напомни на някои личности, че са смъртни.
И ако някой каже, че ние Българите бедстваме 24/7 и 365 дни в годината – ще е прав на половина и също толкова грешен. Наполовина прав, защото бедствията си ги правим сами и наполовина грешен, защото най-сериозното бедствие в България е ланският сняг. България е хубаво място за живеене (не, не държавата, уточнявам – територията) с умерен климат и слаби природни стихии. Причини – много, по-внимателните си ги спомнят от училище. По-разсеяните – могат да проверят в Интернет. И в моменти като този – предпочитам да си стоя в България вместо да съм в “по-уредената” Америка. Да, в САЩ може да можеш всичко – неграмотни емигранти да мият чинии 24/7 и да “живеят” добре купувайки си 108″ телевизори, но не това прави добрият живот. Не и според мен – все пак това си е моята страничка и всичко в нея е мое лично мнение.
Бих напуснал България само ако намеря подобно на нея място – с умерен и спокоен климат, без катаклизми, земетресения и сериозни климатични промени. Харесвам да ми е топло през лятото и студено през зимата. Обичам да вали дъжд през пролетта и сняг през зимата. Доволен съм, когато най-силният “ураган” чупи или отнася само чадърът ми – бил той плажен или дъждобран, но не и покривът на къщата ми. Предпочитам, когато вали – да не се налага да ходя до магазина с гумена лодка, нищо, че понякога през зимата трябва да имаш снегоходки – все пак живея в морски град :). Ако проблемите ми бяха само климатични – бих предпочел да са проблеми на Българския климат.
Живеем на красиво и спокойно място, земен рай (та нали това е и част от химна ни?) нека не го превръщаме в кочина!

tempus fugit

tempus fugit, времето лети. Особено в ежедневните злободневки – напънът да оцелеем още един ден. И покрай този напън – пропускаме някои събития покрай себе си – къде хубави, къде лоши, къде много лоши. Някои от хубавите събития, които превръщаме в празник ги оценяваме и не ги оставяме да профучат в ежедневната злоба, но някои лоши събития, които не пречи да бъдат отбелязани – поне с тъга и малко почит – пропускаме покрай себе си, къде улисани, къде разсеяни, къде просто от незаинтересованост.

В последните години много ценни хора ни напуснаха – някои отивайки си, а други – отивайки си завинаги. В ежедневната злост и глъч съм пропуснал отпътуването на един знаменит човек – артист, режисьор, творец. Денис Хопър. Не, не е от винаги положителните герои – доста често дори играеше някой злодей, но играеше много добре – щом толкова много хора мразеха Денис Хопър точно за това. Оказа се, че съм пропуснал тази “новина”, колкото и трагична да е – за света на киното, за хората, които харесвахме “лошият” Денис Хопър. Година и три месеца след трагичната му кончина (рак на простата с разсейки в костите) аз научава по много странен начин. Поклон пред паметта ти Денис! Почивай в мир! Живей в нашите сърца!