Лято е, все още

След разочароващият старт на летния сезон, дъждовете, бурите и студеното време посред лято – август месец почти както винаги се представя мъжки и ни засипва с яка жега. Жега, че чак бирата не се ослажда толкова, колкото през другите лета. А и за хора, които не пият бира или които не искат да се наливат с бира – барманите са измислили коктейли. Самият аз бих предпочел едно ледено мохито привечер отколкото 1 бира. Първо – защото без една бира може, но с една не може. Второ – никак не е приятно да се налееш с две бири и 5 минути след това да плувнеш в пот, която освен, че те мокри нищо друго не прави – дори не те охлажда, защото жегата и без това е непоносима най-вече заради влагата носеща се постоянно из Варна.

От доста време се каня да понапиша няколко поста за един от любимите ми спиртни дестилати – уискито. Ракия домашна не пия, но за да си доставя удоволствие – понякога си купувам някое отлежало шотландско уиски (за предпочитане сингъл молт) и се наслаждавам на майсторлъка на шотландските майстор дистилатори. Имаме много години още да се учим преди да успеем да сварим домашняк с подобно качество и аромат…

Днес това ще е уводен пост в който няма да има нито описание на процеса на дестилация, нито на някое конкретно уиски. Само за финал, ще уточня едно важно според мен нещо:

Уиски (Whisky) е типично Шотландската дума и поради ред причини, но не на последно място авторски права – е прието Шотландското уиски да се пише така.

Уиски (Whiskey) е типично Ирландска дума и съответно ирландските уискита (като Туламор Дю) е прието да се изписват така.

Никой освен истинските шотландски дистилатори няма право да обозначава дестилата си с думата Whisky. Познато е още като “скоч” идва от Scottish, но истинските Шотландски Уискита, тия които аз съм пробвал и за които искам да пиша се наричат “Сингъл молт” – това са обикновено 12 годишни или по-стари дестилати, произведени от една реколта ечемик (да, ечемик) и отлежали в специални бъчви – някои в нови, някои в употребявани, а някои – потопени във водите на високопланиски (Highlands) езера.

Петък, 13

Не, не, това не е някаква метъл песен, не е и някакъв вид “преклонение” пред едновремешният ББС “Friday, 13” на едни мои страхотни приятели от Пазарджик.

Това е… първият ми каръшки петък тринадесети…

Случи се случка на любимата ми кола FIAT Marea Weekend 1.9JTD точно преди уикенда … ако няма ирония – здраве да има!

Хвърли водата, без малко да се убия, че джама ми стана потен и непрозрачен…, успях някак си да я прибера в гаража… утре, на дневна светлина и на по-мъдро утро ще я гледаме колко зле е …

Петък, тринадесети, а? Гррр.!.

37/73

Тридесет и седем години по-късно, жегата е същата, но по различни стечения на обстоятелствата – този път помня и влагата 🙂
Всеки знае, че след раждането следва изкъпване, за да се отмие амниотичната течност, а и … ония био-физиологични отпадъци от начинаещата човешка дейност ;). Този път, тридесет и седем години по-късно аз най-сетне изкарах страхотен рожден ден, заобиколен от любими хора и от непознати, но усмихнати и веселящи се гости. За да не изпадате в чуденки – празнувах чужд юбилей, на собственият си рожден ден – англичанка, живееща в село Калиманци, Варненско, празнуваше собственият си петдесети юбилей. Страхотно си изкарах, може би защото през по-голямата част от деня бях в басейна, потопен и охладен.

Всичко беше страхотно, домакинът (съпругът на домакинята, ирландец, усмихнат и точен) направи страхотна скара, а всички ние си бяхме донесли любимите питиета – аз специално – две бутилки френско вино (бяло и розе). Англичаните, повечето бяха на бира, а по-заблудените – следваха моят почин – бяло вино, но от най-долнопробното – просто на тях явно не им пука как ще се напият, важен е крайният резултат. Точно, когато излязоха комарите – аз се измъкнах от басейна, а вече пийналите кралски поданици – започнаха един след друг да се потапят с идеята да поохладят алкохолният градус. Имаше и торти и фойерверки, но както казах – през повечето време бях във водата и нямаше как да снимам – така и никой не се сети да ми подари водоустойчив фотоапарат. В съвсем сумрачната част на деня си казахме “довиждане” с домакините и поехме към Варна. Най-сладкото беше в края на деня, когато заспах изморен от всичкото плуване и цамбуркане в басейна… Тридесет и седем години по-късно…