Оказа се, че тази част е много важна за Common Rail двигателя и поведението му в движение. Автомобила го имам от вече 3 години, но явно когато съм го закупил – е бил вече с достатъчно мръсен дебитомер. По принцип дебитомера е добре да се смени с нов, по възможност със същият като марка и модел – моят е Bosch, но не си записах номера. Когато започна да правя нещо от което не разбирам – обикновено прежалвам сумата нужна ми да закупя и/или поправя това, което бих повредил. С дебитомера на фиата стана същото – реших, че ще купя нов ако прецакам този, “навих” ръкави и се метнах в изпълнение на поставената задачка. Дебитомера се намира точно след въздушния филтър, захванат е за гумените тръби с метални пръстени – откачих го, напълних едно легенче с вряла вода, сипах няколко капки сапун за ръце, течен и започнах да го плацикам вътре – след смяната на водата около 3 пъти – спря да пуска черно и реших, че е готов. За да се убедя обаче – реших да демонтирам сензорната част от тръбното тяло – оказа се, че нямам отвертка с такава форма – пет лъча с център и в безсилието си – пробвах с клещи – взе, че се получи. След като демонтирах сензора – видях по температурният датчик малко останали сажди – промих ги и тях, а самият сензор за въздуха – все още беше доста опушен. Поплациках го още известно време и след като ми хареса как изглежда – го подсуших добре, издухах го със студен сух въздух, монтирах го обратно в тръбното тяло и се запътих към автомобила.
Да вметна една подробност – дебитомерите като този на Фиата имат самопочистваща функция – 5 секунди след изгасяне на двигателя се загряват до над 100 градуса по целзий – за това не препоръчвам да се мие с течност, която гори и би увредила сензора.
Монтажа стана по обратния ред – монтаж в тръбите, захващане на металните пръстени (може и да си имат име, знам ли), включване на кабелите. Запалих и направих пробно кръгче – оказа се, че целият труд е имал смисъл – фиата започна да върви така както никога не е вървял. С една дума – доволен съм.
Съветът ми към случайно попадналите в моят блог е – ако не разбирате какво правите – правете като мен – пригответе си парите за ново и запрятайте ръкавите.
Предстоящи задачи по Фиат Мареа са: измиване на фаровете, ремонт на реленцето на предните чистачки, ремонт на нагревателя на задното стъкло.
Author Archives: Steliyan
Казвам се Стелиян Атанасов от Варна.
Google се отказват от Windows
Днес по различните сайтове прочитам новината, че Google забраняват Windows в офисите си от съображения за сигурност. Един от IT гигантите най-сетне заклейми Windows като операционната система с най-много пробойни. Самият аз от около една година тествам различни дистрибуции на Linux с цел да мигрирам всичките си компютри, а и на повечето клиенти, които в ежедневието си не ползват нищо, което да изисква задължително наличие на Windows среда. Към днешна дата съм се спрял на три дистрибуции за мен и желаещите клиенти, изброявам ги по ред на моите предпочитания:
1. Linux Mint – перфектен заместител за ежедневието – в 90% от случаите тръгва прекрасно без нужда от допълнителни донастройки. Има Офис пакет (текстообработка и електронни таблици), всичко за Интернет, всичко за мултимедия (вградените плеъри работят страхотно), има дори и пакети за домашно счетоводство, а и няколко обучителни програмки за деца на … да, български език … Това е изборът ми за повечето клиенти и за основния компютър у дома
2. Ubuntu – това е основата на Linux Mint, но е доста по-професионално направен, не е разкрасен като Минт и допълнително за да работят повечето неща – трябва да се пипа – това е за желаещи да си осъвършенстват операционната система и Linux уменията.
3. Mandriva Linux – тази дистрибуция не остава назад от горните два, дори вградените хардуерни драйвери тръгват на машини за които Linux Mint не желае да чува 🙂 Предпочитан избор за по-уникален хардуер, а и … за почитателите на по-нестандартните решения.
И трите дистрибуции на Linux са подходящи както за клиентски компютри – Интернет, Чат, Филми, Музика, Интернет Телевизия и Радио, Документообработка, работа, така и за сървъри, но тук идва естественото ми решение за сървърен Linux – базиранията на RedHat и поддържан от общността CentOS 5.5 – идеален е за сървъри, а в комплект с WebMin – всеки може да има “домашен” web сървър под ръка 😉
Привържениците на Linux, които никога не са харесвали Windows и са го избягвали – харесват Slackware Linux, но тази дистрибуция не успя да ме впечатли – напоследък все пак искам да не си сглобявам и операционната система от 0-та 😉
Има още няколко Linux дистрибуции, които заслужават да им бъде отделено внимание, но те като цяло са варианти или базирани на някоя друга. Например на Debian, Fedora и OpenSUSE (не е за пренебрегване) са базирани повечето от LINUX дистрибуциите.
Ако решите, че Ви трябва антивирусен софтуер под Linux – има ClamAV – скенер с отворен код, който дори е безплатен 🙂
Любопитни факти: Lunux задвижва и 91% от супер компютрите в света… (бих се изненадал, ако това можеше да се каже за Windows (всъщност – под Windows се садо-мазохират 5 машини), 22 машини се задвижват от UNIX, а само 1 – от FreeBSD.
Всъщност иде реч за TOP500 (455 са под Linux) от суперкомпютрите, вероятно някоя и друга “по-малка” машинка върви на някоя “преработена” за нея версия на Windows Server…
Последвайте големите в IT Бранша – сменете прозорците с по-добрата дограма!
Колко има още?
Цитат от началото на филма “От Париж с любов”:
Младият “агент” пита героя на Джон Траволта:
– Колко има още? (става дума за китайски бандити в Париж)
– Приблизително около Милиард! – отговаря ехидно Джон Траволта