С настъпването на есенно-зимният период паниката около свинският грип се обостря. При това не заради огромният брой заразени от него хора или свине (свинският грип не се пренася от свине биле те живи или на мезе), а заради недостигът на нормални новинарски събития. Журналистите отново всяват масова психоза у населението, което е отвикнало да мисли с главите си, а го прави с телевизорите си. Това да не можеш да разсъждаваш е най-сериозното и най-опасното заболяване у хората, но нито се поддава на лечение, нито има измислени ваксини. Виж, новините, че все повече български деца остават неграмотни е къде по-тревожна новина за мен, отколкото това, че двама или трима човека са умрели от усложнения предизвикани от грипен вирус, та бил той и щамът свински грип. Свинският грип се оказа медийна сензация за доста по-дълъг период от колкото предвиждах, но това е така, защото очевадно няма толкова страшни новини или най-малкото стршните неща свързани с наводнения или земетресения по света не се заплащат добре от фармацевтичните картели. Все пак ако нямаше масова паника нямаше да се презапасяват на държавно ниво с тамифлу (което да не забравяме, че има срок на годност), а и с останалите лекарства способни да се справят както със сезонния грип, така и с вирусът на свиснкия грип. Интересното на новините за свинския грип е, че новинарите упорито пестят на зрителите, слушателите и читателите си, че всъщност конкретният щам на вирусът също се влияе от тамифлу, а и от подобните нему препарати. Както и преди, така и сега пиша, че място за паника няма, но при положение, че човек разсъждава с главата си, а не с телевизора, радиото или вестника си. Журналистическата професия не е лесна – те трябва да знаят как и да умеят да поднасят новините си по начин, който да шокира, но не и да предизвика размисъл…, а аз не съм журналист, не съм и фармацевт и продължавам да твърдя, че място за паника относно A/H1N1 (swine flu, мексикански грип, свински грип) няма. Уважаеми читатели на дневника ми – ползвайте главите си и ще се убедите, че ако имаше място за пандемия – то трябваше да има обявена и пандемия срещу автомобилите и безразсъдното шофиране.
Author Archives: Steliyan
Най-накрая Steliyan.com е мой
steliyan.com
След дълги чуденки, двуумения и триумения по темата – най-накрая домейна steliyan.com е мой. Дълго време разсъждавах дали си струва да дам 20те лева или да не ги давам, но накрая нещата почти да се наредят и … от много чудене и акъл си купих домейна за цели 40лв… Двойна цена, че да ми дойде акъла в главата. Скоро, като ми остане време, ще преместя блога на новото място и този домейн ще остане само огледало, докато трафика от google се пренасочи. Няма да е лесно, защото твърде много беклинкове са създадени, но пък всяко нещо си изисква търпението 🙂
Английска къща
Преди няколко седмици помагах на баща ми на един обект – трябваше да се монтират метални врати и решетки на една селска къща на 36км. от Варна. Собственост на англичани, които не живеят в нея. Една от малкото къщи притежавани от чужденци, която не е придобита за баснословни суми пари и която за също толкова скромно количество пари е придобила изгледа на “Дом”. Предвид, че родителите ми живеят в едно от варненските села с най-много английски семейства – за пръв път виждам нещо, което да не струва бюджета за година на селото в което се намира 😉
Самата къща е закупена стара в оригинал – преди се е рушала на произвола на съдбата и времето, англичаните са наляли малко пари в нея и са и придали чуден облик – пак си изглежда стара, но след ремонта и декорациите – дори изглежда обитаема. Лошото обаче е, че в България човек не може да си остави жилището без надзор и е налага загрозяване с решетки на иначе прекрасно изглеждащата старинна къща. Докато ние българите се натискаме да си построим къщите по последна дума на строителната техника, да вкараме пластмаса и алуминий във всяка дупка – врата, прозорец, отдушник. В тази къща имаше дори разни “закачки” по стените, каращи обитателя и да се чувства на място, градинката е засята с райграс, а на места – с трошен бял камък (чакъл). Но стига съм писал, ето и няколко снимки, правени с мобилен телефон, на които се вижда какво имам предвид: