Варна, морето, сините … облаци

Днес над Варна се изсипа “проливен” дъжд, който според различните новинарски емисии е попречил на нормалния трафик из града, създавайки наводнения и предпоставки за наводнения… Аз лично навъртях 45 километра градско по време на “пороя”, но нито видях големи локви, нито наводнения (освен гаража ми, но той е тема на друг коментар). Варна е град разположен до морето – една голяма солена локва, пълна с вода, боклук, туристи през лятото и много мазут – Черно Море. Този град е изграден и продължава да се изгражда без НИКАКВА идея за отводняване и/или нормална канализационна система. Варна се “изгражда” и силно неграмотно – от строители цигани, турци или мързеливи българи, станали строителни работници само защото мисленето там не е нужно. Редовно някой “гений” се намира, който да сътвори поредно безумие – подобно на разрешението на кмета Кирил Йорданов да се разпори цялата асфалтова настилка за да се положат инфраструктурните тръби на частна фирма. Съответно асфалта беше ремонтирам повече от некадърно. Съответно – всичкото некадърно “ремонтиране” на пътната настилка – днес си показа рогата – по повечето улици, които имат някакъв наклон асфалта е повлечен, а дори на едно място забелязах наченка на “гейзер”… Това е защото всички си седим на топло/студено по къщите и … сме доволни, докато излезем на улицата – тогава псуваме дупките, мръсотията, но надуваме музиката, наступваме газта и за капак си хвърляме фаса през прозореца…

Та мисълта ми беше за пороя – порой нямаше, просто имаше силен, почти обилен дъжд от който вече дори следи няма… освен в моя гараж…

Птиче, птичка, фтичка

Вчера намерих умряло птиче при двигателя на колата. Или от жега или от шок.

Замислих се как е влязло, но днес сутринта (06.08.2009) докато го вадех – се оказа, че се е набило през декоративните отвори на бронята – те са точно толкова големи, колкото да успее да влезе средно голям камък или … врабче. В събота и неделя водих семейството на разходка извън Варна – по пътя за Добрич, а после и по пътя към едно заведение, което се намира в местност “Батова”. Този път се намира между нивите и е застлан с бял чакълест камък – отвратителен за шофиране и всяко посещение на заведението води до посещение и на автомивка.

Ето как изглеждаше вчера по тъмно конкретното птиче:

Умряло птиче
Умряло птиче, снимано със Sony Ericsson W610i

Смятам да взема мерки, това да не се повтаря, защото следващото може да е голям камък, който да пробие интеркулера примерно…

Авторемонти, продължението

От известно време имах неприятно стържене от към ремъците на двигателя. Агренажния ремък го елиминирах, като източник на шума по ред причини – при закупуването на колата преди 2 години и 40000км всички ролки там бяха сменени – стриктно. Пистовият ремък обаче беше главният заподозрян, започнахме от него и ето какво се получи:

1. Обтяжен механизъм – несменен, съответно – неефикасен и създаващ излишен лек шум, подменен заедно с ролката (това е трябвало да направят “майсторите” още първият път).Цена 65лв, време – 15минути.

2. Оказа се, че шумът си остава, леко намалял – след поредното сваляне на пистовия (алтернаторния) ремък и последвалото тестване на ролките на ръка – се оказа, че лагерите на генератора (алтернатора, динамото) издават неприятния звук – ремонта – 74лв, време – 3 часа.

3. Продължихме със смяна на опорния лагер на полуоската – американски Тимкин, цена 27лв, смяна – 15мин.

4. Всичко беше готово, но хванах дявола за опашката и … проверихме долният въздуховод към турбото, представлява гофриран гумен маркуч – оказа се сцепен, “поправихме” го с изолираща лента, както се оказа в последствие – неефективно

5. След излизане от сервиза имах непиятен шум отдясно – оказа се лагер на главината – цена 95лв, подмяна 20 минути, шумът изчезна 😉

6. Дойде ми новопоръчаният маркуч за турбината – цена с доставката 31лв, монтаж – 5минути. Старият маркуч се беше СЦЕПИЛ 🙂

За момената FIAT Marea Weekend 1.9JTD е в “пълна” изправност. Има някои дреболии за подмяна, но … са дреболии. Сериозните възли и агрегати вече работят като нови.