Имиграцията и колко лесно е да си имигрант

Днес след моя дискусия по скайп ми хрумна да споделя част от разсъжденията си по темата с широката или не чак толкова публика.

Говорихме си с мой приятел на тема Имиграция в Канада, Имиграция в Нова Зеландия, Имиграция в Австрали и изобщо Имиграция Някъде, та дори и в ЮАР. Според мен да се имигрира от родината е вид пораженческо държание, вид безсилие към поправимостта на положението. Всичко тръгна от цените на GPRS услугите в Сингапур и Япония, които се оказаха не толкова евтини, но неограничени по трафик…, но да не се отклоняваме много…

Според мен имигранти са безгръбначните хора, робите, които винаги и цял живот ще са нечии работници, хора, които не знаят какво да направят сами и очакват да им се каже от “шефа”. Това са хора, които “играят” на борсата със сменшни стотинки, не смеят да рискуват оставяйки дълги позиции, хора, които са чули за фондов пазар, но не им е ясен и се тестват, само защото колегата или съседът им е изкарал цели 100лв. предния месец при това от интернет… Това са хора, които пият най-евтината бира, варят си некачествен спирт със звучното име Ракия и разбира се садят домати и краставици, които реално им стигат точно за една седмица. Имигранти са хората, които не са способни да се оправят със собствените си проблеми, хора, които разчитат някой друг да ги “оправи”… Това са хората, които не ходят да гласуват по избори, които си купуват телевизор заради рекламите, но шофират само в неделя и/или в празнични дни…

Не ми харесва България, но тук съм се родил, тук са роднините ми, тук са приятелите ми. Не ми харесват много неща и се опитвам да правя каквото е възможно за да променя това. Опитвам се Винаги да гласувам така както смятам за правилно, плащам си високите данъци и такси, високите надценки за храна в магазините и … разбира се негодувам от управниците. На последък – за това, че няма места за всички деца във детските градини… Негодувам, привидно публично, но все пак в “мое” лично пространство – моят публичен дневник.

Всички коментари са добре дошли, не всички обаче ще видят “бял” свят!

Защо ревем срещу собствената си безопасност?

Чета си аз новините и пак попадам на поредната “сензация” стъкмена с бели конци, слушана от десетина човека в парламента, която дори трябва да се гласува днес… Вероятно пак ще сме свидетели на поредните набързо приети безумни промени в Закона за Движение по пътищата. За какво иде реч този път:

  1. Глоба за неупотреба на предпазен колан от шофьора – 50лв., като до сега е била ДО 50лв.
  2. Глоба за неупотреба на предпазен колан от пътниците – 30лв., като до сега май нямаше такава
  3. Дефиниция за млади шофьори, кога и какви автомобили могат да управляват и кого да возят.

Размислите и страстите по темата са около 58 коментара под “новината” в dir.bg. Повечето коментари са безумни, но тук таме има прокраднали се такива в които все пак струи малко здрав разум. Моите размисли по темата са ясни поне за мен:

  1. От както шофирам (януари 2000г.) аз го правя с предпазен колан – по-удобно ми е, по-комфортно, а и не се държа за волана в завоите, а си стоя спокойно в седалката
  2. Всички, които возя в колата им предлагам да си сложат колана, а когато откажат ги питам “Толкова голямо доверие ли ми имате като шофьор” и всички се връзват 😉
  3. След като се блъснах преди няколко години странично в дърво, със скорост от около 80км/час мога да твърдя, че коланът помага ДОРИ и при странични сблъсъци и твърденията, че е опасен или безполезен в такива ситуации са грешни и неверни.
  4. Не ми се рови във интернет, но щом обезопасителните колани са измислени – значи има полза и когато си оцелял благодсарение на колана в смачканата като хартиен модел кола – можеш да го твърдиш дори още по-убедително.
  5. Коланите са задължителни не само в България, но само тук има “дебати” на кого пречи непоставянето им, скоро Longanlon разбуни яко духовете с коланите 😉
  6. Какво трябва да карат младите шофьори – това е много тъпа точка в новите промени – защото наистина 1.6 литров двигател може да е много над 100 к.с., но пък и дефиницията за млад шофьор нещо е силно мъглива – млад на години, но не и млад на стаж. Защото според мен е много по-опасен един 50 годишен мъж, който има 5000км. шофьорски стаж в живота си, при това натрупан основно в ходене до село за зимнината, отколкото един 18 годишен шофьор, който е направил 5000км. за един-два месеца шофирайки из София или Варна примерно.
  7. Много повече трябва да се наблегне на нарушенията свързани с превишена или несъобразена скорост, непознаване на ЗДП включая пътните знаци, пътните маркировки и изобщо правилността на поведението на пътя. Съответно трябва да се предприеме и наказателно гонене на неизрядните пешеходци – тези, които пресичат на червено, на неправилни места, над подлези или прескачат прегражденията…
  8. Предполагам ще има още неща, но поне в момента вдъхновението ми е към краят си… дано противниците на законите да стоят далеч от мен и семейството ми, днес и за напред…

Ето и малко хляб за размисли по темата, но леко в страни:

Жена загина при пътен инцидент тази сутрин в Пловдив, съобщиха от пресцентъра на ОДП в града.
Около 8:30 часа на кръстовището на бул.”Цар Борис Трети Обединител” и ул.”Граф Игнатиев” лек автомобил “Ланчия Делта”, управляван от А.Й. /на 19 г./, блъснал 75-годишната Н.Я. На път за болницата жената е починала, уточниха от полицейския пресцентър. По първоначални данни причината за случилото се е преминаване на колата на червен сигнал на светофара.

Цитатът е от dir.bg. Заради шофьори като този аз пресичам под земята там където може. Все още не са се научили да шофират под асфалта или по стълбища.

Как не трябва да возим детето си
Как не трябва да возим детето си
И какво се получава, без колан
И какво се получава, без колан

Родителски наблюдения

Идва момент в който човек или помъдрява или се изпуска и … става родител. Предпочитам да причислявам себе си към първата категория, поради факта, че никога не съм се изпускал, но явно съм малцинство… Съжденията ми си имат конкретни корени – в събота аз, съпругата ми и синът ми бяхме на една детска площадка сред много други деца. Бебенцата не ги броя, защото там все още не личи личностното развитие и влиянието на родителите, но имаше деца над 10 години, дори един пънкар на 14, който се пързаляше на пързалка за 3 годишни. Направи ми впечатление, че повечето деца са безотговорни, егоситични и не мислят нито за собствената си нито за чуждата безопасност. Не е възможно 3 годишно момиче да рита друго дете в гърба и да се оправдава “и другите правят така”, не е възможно майката да стои отстрани с фас с уста и да не взима участие… това си е все пак мое мнение, но… какво да направя за моят син? Да го науча да се защитава е единственият логичен избор. Другият – е да повикам родителят на даденият пънкар и да го опухам него, но така принизявам себе си към олигофренясалото множество наречено  население на България. Аз също съм Българин, но явно възпитанието наложено ми от родителите ми все още държи. Защото най-лесно е да вземеш бухалката и да поопухаш тези, които не те кефят, не мислят и не изглеждат като теб… Твърде много хора са зарязали възпитанието, твърде много хора са оставили челядта си на самотек, твърде много хора намират другите за техни длъжници, твърде много хора предпочитата вината да е чужда… така се и получава на практика – някой убива в катастрофа свой съгражданин, убива дете, убива жена с дете, но са виновни други… психологичните отклонения явно тръгват от твърде ранна възраст, но лошото е, че твърде много народ е нападнат от такива отклонения, а уж лудостта не била заразна… Изобщо не пиша за грубият език, който чух от четиригодишни дечица, а също от едно девойче на около шест… 🙂 Всеки да прави собствените си изводи 🙂