Издирвам няколко съученици и познати

Започвам с тази, чието ЦЯЛО  име знам:

Грета Атанасова Стаменова, Плевен – понеже в Гугъл нищо не излиза – ако някога реши да си търси името – да ми се обади с коментар тук, моя много добра позанта от далечното минало – 1989-1993г.

Анета Стоянова, Рудозем – фамилията може би е променена, може би не… знае ли човек 🙂 – не излиза като търсене, да пише ако някога се потърси в гугъл, бяхме съученици в Рудозем от 1983 до 1988, а после през 1994-1995 сме се засичали във Варна, докато тя учеше във ВСУ.

Йорданка, Рудозем, завършила е химически техникум във Варна, родена е на 08.08.1973 🙂 Последно знам, че учеше нещо в София…

Йоана Руменова Михайлова – беше ми съседка, страхотно девойче, което се надявам да ползва интернет…

ЕСПУ “Кирил Маджаров”, Рудозем – не е човек, а старото име на училището в което съм учил – всеки, който е учил там в периода 1983-1988 и е около моят набор да се чувства свободен да ми пише (по настоящем училището се казва “Кирил и Методий” Рудозем 🙂

Виолета Рускова (предполагам променено), Рудозем – да пише ;), беше ми съседка, съмнявам се да има достъп до Интернет

Христо Христов Христозов и Аднан (Александър, Сакето) бяха съседи и мои съученици.

Елена Лалева, Рудозем – класната ми и учителката ми по руски език – невероятен човек. Предвид, че беше много интелигентна и готина, вярвам, че ползва интернет!

Имам снимки на някои от съучениците си, а и на хората, чиито имена са споменати по-горе, но … просто са черно бели и с отвратително вече качество…

Честит ден на детето!

Да са ни живи, здрави и щастливи децата!

Един хубав празник останал ни от социалистическите години! Малко за самият празник:

В почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата. Този празник е на различни дати и е по различен начин свързан с традицията на отделните държави.

Международният ден на децата се чества на 1 юни в почти всички страни от бившия Социалистически лагер както и в други държави. И след промяната на политическата система празникът е съхранен. Счита се, че той е възникнал през 1925 г. в Женева (Швейцария). През периода на комунистически режими в тези страни празникът е наричан официално Международен ден за защита на децата. Почти не е придавана политическа окраска при честването му.

В някои други държави се чества на различни дати ето кога:

* Втората събота на януари – Тайланд;
* 3 март – Япония (чества се и на 5 май);
* 4 април – Хонконг, Тайван;
* 23 април – Турция;
* Последната неделя на април – Колумбия;
* 30 април – Мексико;
* 5 май – Южна Корея (до 1946 г. – 1 май), Япония (втори ден на децата);
* 27 май – Нигерия;
* Последната неделя на май – Унгария;
* 1 юни (Международен ден на децата) – Азербайджан, Албания, Ангола, Армения, Беларус, Бенин, Босна и Херцеговина, България, Виетнам (празнува се и при пълнолуние на осмия лунарен месец през Фестивала на пролетта), Гвинея-Бисау, Грузия, Еритрея, Естония, Етиопия, Източен Тимор, Йемен, Кабо Верде, Казахстан, Камбоджа, Киргистан, Китай, Куба, Лаос, Латвия, Литва, Македония, Макао, Мозамбик, Молдова, Монголия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Северна Корея (до 1945 г. – 1 май), Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Танзания, Туркменистан, Узбекистан, Уругвай, Хърватска, Черна гора, Чехия;
* 4 юли (Ден на детето в ислямските държави) – Алжир, Афганистан (празнува се и на 30 август), Бангладеш, Бахрейн, Бруней, Джибути, Египет, Западна Сахара, Ирак, Иран, Йордания, Катар, Коморски острови, Кувейт, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Малдиви, Мали, Мароко, Нигер, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Палестина, Папуа Нова Гвинея, Саудитска Арабия, Сенегал, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис, Йемен (празнува се и на 1 юни);
* Третата неделя на юли – Венецуела;
* 23 юли – Индонезия;
* 5 август – Тувалу;
* Втората неделя на август – Аржентина, Чили;
* 16 август – Парагвай;
* 30 август – Афганистан;
* 20 септември – Германия;
* 1 октомври – Сингапур, Шри Ланка;
* 12 октомври – Бразилия;
* 14 ноември – Индия;
* 20 ноември – ЮНЕСКО (Световен ден на децата)
* 25 декември – Габон, Екваториална Гвинея, Камерун, Конго, Сао Томе и Принсипи, ЦАР, Чад;

(c) части от този пост за взаимствани от уикипедиа.

Автомобилни неволи

Оказва се, че въпреки очакванията ми гугъл в стремежа си да индексира всичко води при мен и хора от автомобилната общност. Някои от тях са с проблеми. Който не знае – аз съм един обиновен компютърен специалист – не държа да знам и мога всичко, но в моята област диагностицирането на проблем не е спънка за мен.

Диагностиката на проблем при автомобилите се оказа доста сложна, но не само за мен, а и за хора, които това работят, с това си вадят хляба и които би трябвало да разбират какво правят. Факт е, че много от автомонтьорите във Варна са на степен полууспешен ремонт на Лада 2107, а малка част дори ползват Аутодата. Направих голямата “грешка” да си закупя FIAT MAREA WEEKEND 1.9JTD преди 2 години. В какво се състои “грешката” ли? Ето в това:

  1. Автомобилът е италиански, ФИАТ
  2. Купих си FIAT едва ли не за да ме е яд
  3. Дизелов е, още по-зле “помпа дюза” според повечето майстори (фиат всъщност нямат такъв двигател), но не е PD, а JTD или uniJetTurboDiesel – дизелов двигател с принудително пълнене и директно впръскване, дизелов инжекцион или комерсиално Common Rail.
  4. Твърде сложен автомобил за повечето автомонтьори – наблъскан е с датчици и електроника като космически кораб
  5. Труден за диагностициране поради очебийна некомпетентност на повечето диагностици и поради липса на материално обезпечение и подходяща техника
  6. Италиански дизел е…, нищо по-лошо нямало … хм?

Всъщност вероятно има още точки, които пропускам, но това са основните, които ми изтъкват всички “грамотни” автомобилисти.

За мен покупката на Фиат беше решение на текущ проблем и задоволяване на изисквания: да е Комби, да е по-нова от 10 години, да е дизелова, да има климатик и ABS. Без да искам попаднах на поносимо запазен екземпляр, който за вече 2 години и 40 000км. пробег не ми е създала някакви съществени грижи: при закупуването смених всички ремъци и ролки, филтри и масло. Смених предни накладки и спирачни дискове.

Имах един проблем, който явно е слабото място на този тип двигатели: датчик на колянов вал. Какво правеше колата: като загрее – отказва да пали, а ако загрее в движение – гаснеше. Първото събитие е по-често, докато второто слава богу се случи само 3 пъти. Отстраняването на проблема е бързо и сравнително евтино – датчикът на коляновия вал струва около 60лв, заменя се за 10минути на канал и цената на “труда” не не по-висока от 10лв. Рядко проблема се хваща на компютърна диагностика, но ако контролера е записал грешка тя ще е “Ignition sensor” или “crancshaft position sensor”. Бих допълвал темата при интерес 🙂

П.П. Ако някой не е схванал иронията в кавичките – след 2 години и 40 000 изминати километри АЗ съм доволен от автомобила си.