Не, не става дума за тоалет, а за тоалетна, WC. Трябваше да се сменя казанчето в тоалетната, но нямах време да го свърша сам. Старото казанче, не течеше, но беше много начупено, лепено със силиконово лепило, но все пак държеше. Нашите бързаха много и извикали някакви познати “майстори”, които да свършат нещата, докато съм на работа… По едно време решавам да звънна и да попитам какво става и ми се казва следното “Майсторите преиключиха, но казаха поне тази вечер да не пускаме водата, че да може да изсъхне силикона”… Ей, като го чух това и полудях – силикон и вода са несъвместими понятия… Прибрах се и какво да видя – новото керамично казанче закачено с тел на мястото на старото (медна тел, проводник), а “изсъхващият” силикон беше употребен в особено големи количества на мястото от което излиза тръбата към кенефа. Казах си “Спокойно Стелияне, утре сутрин всичко ще е ок и ще си имаме кенеф”… Да, ама не – сутринта нашите като пуснали водата и шурнало от 100 места. Хм, ядосах се, свалих ръкоделието от стената и понеже не може да се закрепи директно на нея – седнах и нарисувах една схема, занесох я на един майстор дето си го знам, че е роден с две десни ръце и работещ мозък, показах му схемата, изговорихме какво точно искам и на другият ден имах чудна стойка за казанчето. За два часа монтирах всичко, изхвърлих силикона и пуснах водата – всичко заспа.
Междувременно майсторът мина да си види ръкоблудството и понеже му се озъбих малко, каза, че ако успея да го направя по-добре, щял да ми плати надникът на мен. Вметнах му само, че за дейност неспецифична за основната ми взимам надник 3 пъти специфичният. Все още си чакам плащането…