От доста години вече се занимавам с компютри и винаги това, което най-много ме е мъчило, а и не само мен е прахът набил се в компютъра. Домашните компютри, дори преносимитe компютри наричани модерно и за кратко “лаптопи” са подвластни на прахът и не са защитени от него. Всичко по принцип се дължи на методът на охлаждане на мощните им процесори. Всички домашни компютри се охлаждат задължително от поне 2 вентилатора – на захранващият блок и на процесора, някои от тях притежават и допълнителни вентилатори – на видеокартата и на самата компютърна кутия .Идеята на проектантите на компютърни кутии е да ги охладят максимално добре, вкарвайки в дизайна предостатъчно отвори, дупчици, процепи и технологични места за монтаж на допълнителни вентилатори. Това е добре за процесора на мощната ни играчка, но в повечето случаи е и с още едно острие – наблъсква прахоляк върху чувствителните електронни елементи като чиповите набори (chip set), Flash паметите в които е записана BIOS програмата и разбира се във РАМ модулите, които по дефиниция са по-податливи на прах. Много хора забравят, че прахът се състои от много компоненти, като никой от тях не ни интересува така както микрофините частици метал или графит – прониквайки и наблъсквайки се по изброените по-горе части, а и не само – те в крайна сметка или повреждат или спират нашият компютър. Многократно съм препоръчвал своевременна профилактика на всички мои клиенти, дори съм го писал като препоръки, но никой не си спомня за тях, докато компютърът не спре или не стане твърде късно за профилактика и преминем към ремонти. Тук ще покажа снимки на два (да, два) компютъра, които минаха през ръцете ми, четката и прахосмукачката ми при това в рамките на една седмица. При единият компютър беше изгоряло захранването в следствие запрашен и спрял в последствие охалждащ вентилатор, а при другият компютър наблъсканият по дънната платка прах го караше да работи по системата “има, няма”… Но стига съм писал, нека снимките да говорят допълнително и вместо мен:
