Linux, проблеми

След като безпроблемно ми вървяха всичките уеб сървъри – били те на споделен хостинг или на VPS (виртуален личен сървър) изведнъж ми се появи проблем без обяснение поне от моя страна. След известно търсене и попадане на много неадекватни резултати – открих решение на проблема.
Описание:
1. Опитваме да обновим софтуера на VPS-а, при мен CentOS 5.4. След изпълнение на yum update получавах следната грешка: unpacking of archive failed on file /proc: cpio: chown, оказа се, че това е специфична грешка при опит за обновяване на компонента filesystem на конкретната дистрибуция на Linux.
2. Компонента не се обновява и създава проблеми в последващо обновяване. Решението е лесно, стига да знаем за какво точно иде реч:
3. Трябва да се редактира файла “/etc/rpm/macros” и в него да се промени следният ред, като добавим и/или променим в съдържанието му следното:
ако редът е изглеждал така: %_netsharedpath /dev:/etc/rc.d/init.d/halt дa променим така, че да изглежда подобно на това: %_netsharedpath /dev:/etc/rc.d/init.d/halt:/proc
4. След като сме го променили и записали, можем да изпълним отново yum update. Проблемът няма да се прояви отново.

Това е. Елементарно решение на странен на пръв поглед проблем.

Краят на един експеримент

Доста врме измина от началото на един експеримент. Дойде денят в който да сложа край и да приключа експерименталната фаза, преминавайки на ниво крайна реализация. Идва реч за възможността ми да поддържам сървър в добро работно състояние и добра мрежова свързаност. Сървърът е стар марков такъв, работил за някого преди мен, купих го втора употреба от София. Машината е със следните технически параметри:
1. Два процесора Intel(R) Xeon(TM) CPU 2.80GHz HT enabled
2. 2GB DDR Рам памет
3. Два Ultra Wide SCSI 15000rpm диска, работещи в хардуерен RAID0 масив с общ обем на дублираната информация от 36GB.
4. Два 1000/100/10Mbps мрежови порта
Системата изкара точно 72 дни онлайн, без да е гаснала, рестартирана и като цяло времето ѝ на свързаност към глобалната мрежа е повече от 99.9%. Свързаността с международният Интернет е 10MBps качване и 10MBps сваляне. Разполага с един физически, реален и статичен IP адрес.
Днес предстои изключване за профилактика и подсигуряване на по-добро и надеждно физическо местоположение. Експериментът беше с цел да се тества възможността за хостване на не критични уеб сайтове и приложения на собствена интернет връзка, на собствен сървър и със собствено резервно захранване. Общият сбор работни дни надхвърля 120 (4 месеца), но поради два рестарта за обновяване на ядрото на операционната система тоталното време е по-малко. След инсталацията и финната настройка на софтуерите за момента мога само да кажа, че всякакви опити за “превземане” на сървъра бяха напразни, вярно, на него няма критично важни приложения, които биха загубили от евентуални DoS или DDoS атаки, но такива не е и имало. Все пак съм длъжен да призная и наличието на хардуерен Firewall 🙂

Нереклама

Явно след занижаването на качеството на преносимите компютри Toshiba е имало уговорка да се занижи качеството на цялата продукция Toshiba. Вярвам, че доста хора помнят рекламата на батериите Toshiba – “Тошиба, японската сила”… Сила, да ама не. Днес за пореден път имах желание да направя снимка на нещо в офиса – оказва се, че нямам батерии във фотоапарата – отидох и си купих две батерийки формат АА (R6KG) от гореупоменатата марка, а самите те – гордо кръстени HEAVY DUTY – точно така: “Тежко натоварване”. Преди да ги платя (смешните 0.50лв/брой) погледнах срока им на годност – до 04.2012. Щастлив, че ще щракна поредната назидателна снимка се прибрах, заредих фотоапарата и … нъцки “Батериите са изтощени”…, да точно така – изтощени са си. Няма лъжа, няма измама. Това е вторият път в който си купувам батерии Тошиба в рамките на последният месец и те са все изтощени. Фабрично… Излиза, че не са японската сила, а по-скоро японската слабост вече. Няма да се впускам в обяснения за калпавите преносими компютри Toshiba, но ако някой се е засилил да си купува такъв – да се замисли за някоя друга марка или в краен случай – да инвестира в компютър с по-голяма гаранция.
Та за сега – ТОШИБА? НЕ! Не и тази година 🙂

Снимката си я направих, да, пак с тия батерийки, вдъхнах им малко POWER 5V и успях да щракна … цяла една снимка. Не ме питайте защо не ги връщам в магазина – защото затвори точно след като ги купих.