Личен блог на Стелиян Атанасов
Интересни неща около мен
Понякога, обикаляйки из града се натъквам на уникални неща, създадени от гениалният българин. Едно от тези гениални неща е следният надпис:
Надписът гласи: “Що за тъп ИДИОТ трябва да си, за да паркираш тук, когато виждаш надпис НЕ ПАРКИРАЙ!”
Виждайки този винил се сетих за инициативата “Като идиот” – който има желание може да я намери, но … наистина, що за тъп ИДИОТ трябва да си за да паркираш на място, което е неподходящо за паркиране???
Тридесет и седем години по-късно, жегата е същата, но по различни стечения на обстоятелствата – този път помня и влагата 🙂
Всеки знае, че след раждането следва изкъпване, за да се отмие амниотичната течност, а и … ония био-физиологични отпадъци от начинаещата човешка дейност ;). Този път, тридесет и седем години по-късно аз най-сетне изкарах страхотен рожден ден, заобиколен от любими хора и от непознати, но усмихнати и веселящи се гости. За да не изпадате в чуденки – празнувах чужд юбилей, на собственият си рожден ден – англичанка, живееща в село Калиманци, Варненско, празнуваше собственият си петдесети юбилей. Страхотно си изкарах, може би защото през по-голямата част от деня бях в басейна, потопен и охладен.
Всичко беше страхотно, домакинът (съпругът на домакинята, ирландец, усмихнат и точен) направи страхотна скара, а всички ние си бяхме донесли любимите питиета – аз специално – две бутилки френско вино (бяло и розе). Англичаните, повечето бяха на бира, а по-заблудените – следваха моят почин – бяло вино, но от най-долнопробното – просто на тях явно не им пука как ще се напият, важен е крайният резултат. Точно, когато излязоха комарите – аз се измъкнах от басейна, а вече пийналите кралски поданици – започнаха един след друг да се потапят с идеята да поохладят алкохолният градус. Имаше и торти и фойерверки, но както казах – през повечето време бях във водата и нямаше как да снимам – така и никой не се сети да ми подари водоустойчив фотоапарат. В съвсем сумрачната част на деня си казахме “довиждане” с домакините и поехме към Варна. Най-сладкото беше в края на деня, когато заспах изморен от всичкото плуване и цамбуркане в басейна… Тридесет и седем години по-късно…
Лежа си снощи към 02:30 и се унасям в сладка дрямка на фона на някое от повторенията на CSI. В един сладък почти заспал момент ме стресва едно яко плющене – човек, който е стрелял с огнестрелно оръжие веднага би разпознал изстрел – и то с пистолет. Последвалите крясъци “Стой” и “Бягай” бяха за кратко и настъпи тишина. Реших, че съм сънувал нещо с мозък омешан от кримката по телевизора, но реших все пак да стана да видя навън какво става – нали така или иначе се бях събудил.
Поглеждайки през прозореца видях необичайна за това време и квартал гледка – двама човека проснати като пеперуди на асфалта, а други двама надвесени над тях. В следващият момент единият се запъти нанейде и след секунди се завърна карайки… патрулка. Оказаха се кварталните дежурни полицаи, които посреднощ пазейки данъкоплатските ни задници бяха спрели и задържали две момчета. На първо четене – бандити с раници, нямащи никаква работа по това време на денонощието по улиците. Заинтригуван останах да позяпам какво ще стане – след 5-6 минутки дойде още една патрулка, светнаха с фаровете върху “пеперудите”, претърсиха им багажа, намирайки лични вещи на плажуващи момчета – хавлия, джапанки и документи. Свериха по радиото личните данни на хлапетата и след това им “заповядаха” да се изправят. Започна назидателната част от акцията, след като се оказа, че наказателна е излишна – полицаите зададоха интересен за мен въпрос: “Защо не спирате, като чухте “Полиция, Стой”?”. Хлапетата се оправдаха “сепнахме се”. Полицаите: “А ако Ви бяхме гръмнали, по-малко сепнати ли щяхте да бъдете?”, хлапетата “…”, полицаите обясниха на младежите, че следващият път като чуят “Полиция Стой” не е разумно да бягат и да си подвикват “Бягай”… след това ги освободиха.
Аз от позицията на моят предпоследен етаж, посреднощ – не успях да документирам случката другояче освен по спомени, но не само мен бяха събудили. Доста съседи излязоха на балконите да видят какво става, а и доста от “нощните пиянки” се протътриха да гледат сеир.
Изводът от тази акция, поне за мен е:
1. Ефект може да няма, но показност – в изобилие. Среднощни предупредителни изстрели и репресии са доста по-добре от среднощните убийства, мародерства и обири.
2. Съседските хлапета, които излизат на хладинка след 23:30 и се хилят и крещят като изтървани до 03:00 – доста време ще се замислят дали да го правят – поза “пеперуда на асфалта” хич не е удобна, очевидно.
3. Хлапетата, които се правиха на пеперуди, целуващи асфалта – поне една седмица ще имат як запек, а и доста ще се замислят дали да се прибират пак по тъмно от плажа с раници на гръб.
4. Съседите имаха яко хляб за размисъл…, а и за клюки..
5. От как напуснах казармата не бях гледал полицейски екшън на живо, но по-важното е, че момчетата полицайчета бяха сериозни и се държаха на ниво – дано всички техни колеги са такива!