От доста време се каня да напиша мнението си по темата за децата, за синът ми за… изобщо за децата, та дори и за моето собствено детство. Ежедневието ми обаче е претоварено, пренапрегнато и някак си … нещата се поразводниха и остана само намерението…, днес обаче, докато краднах малко от времето си за сън попаднах на написаните вече мои мисли и за да не ме обвинят в плагиатство, ето за какво си мислех: Детето с предимство! Благодаря Ви приятели и читатели, че ще уважите предимството на детето!
Category Archives: Интересно
Интересни неща около мен
Птиче, птичка, фтичка
Вчера намерих умряло птиче при двигателя на колата. Или от жега или от шок.
Замислих се как е влязло, но днес сутринта (06.08.2009) докато го вадех – се оказа, че се е набило през декоративните отвори на бронята – те са точно толкова големи, колкото да успее да влезе средно голям камък или … врабче. В събота и неделя водих семейството на разходка извън Варна – по пътя за Добрич, а после и по пътя към едно заведение, което се намира в местност “Батова”. Този път се намира между нивите и е застлан с бял чакълест камък – отвратителен за шофиране и всяко посещение на заведението води до посещение и на автомивка.
Ето как изглеждаше вчера по тъмно конкретното птиче:
Смятам да взема мерки, това да не се повтаря, защото следващото може да е голям камък, който да пробие интеркулера примерно…
Надписът
..Но тя все още беше там. Винаги е била. Името й сякаш издълбано с острие по сърцето му. Той не разбираше защо. Тези букви, прилични на йероглифи в странен цвят, не можеха да избледнеят, а той знаеше че с тях е изписано точно нейното име. Не виждаше обаче какъв е цветът им. Дали беше червен като изпепеляващата им страст или оцветени в розовата мечтана любов, плаваща в сладникави, пухкави облаци. Но каквото и да е буквите не избледняваха и това го влудяваше, защото вкусът на миналото не винаги е сладък. Горчилката в надписа, мислеше си той, сякаш идваше от точката след името. И наистина беше така. Тя така болезнено му напомняше за края, че той опитваше да я изтрие, може би да я превърне в друг препинателен знак, но някак не успяваше. Сякаш напук на грозно написаното неизчезващо име, тя беше още по дълбоко издълбана точно там – в сърцето. А то не постъпваше странно. Даже напротив. Сякаш се правеше на сляпо. Кървеше и болеше, но рядко. Дните минаваха, слънцето, приятелите и времето, прекарано в забавления, притъпяваха всички усещания различни от жаждата за живот. А болката се появяваше само в сънищата, ходеща гордо, тя бродеше нощем, но всички спяха и никой не разбираше. Никой освен него, но и той не можеше да я хване, защото тя беше бърза, рязка и в същото време размита и неуловима.
А надписът в нейното сърце.. О, той беше изчезнал. Историята разказва, че рязко бил изпепелен, но примамливо мълчи защо. Аз обаче знам. Изгорял е бързо, дори рязко, изведнъж. Било е далеч не безболезнено, но болката преминала с такава сила, че не оставила дори точката. Надписът вече го нямало, а белегът бил някак красив. И нито припламвал, нито давал признаци, че е там. Просто защото дори белезите имат живот. А животът на този бил приключил.
И така, двете души не се засекли повече никога, дори в света на имената, където преди са се преплитали, живели са и са се смели заедно. Историята звучала тъжно, а обобщението някак обикновено – неговото име в сърцето й избледняло бързо-от болката, не от друго. А нейното живеело там, в него, тъй като тя не умеела да наранява. Живеело и припламвало ту в червено нощем, когато страстта чакала и викала другата половинка от себе си, ту в розово, когато крилатите мечти бродели в света на имената, издирващи изгубената си част.. Но нея вече я нямало. : )
by Lora