У-вол-не-ние-не-ние-не-ние!

Така викахме едно време в казармата, на уволнението на старите войници – за мой срам и нещастие – съм го викал ДВА пъти, защото съм служил 18 месеца и на 6 месеца служба и на 12 месеца служба гледах как щастливите момчета напускат “родната” казарма и излизат в “цивилизацията”. След последното викане на унизителното “У-вол-не-ние-не-ние-не-ние!” дойде и моят ред – да викам правилното “У-волнениееееее!!!” с много удивителни и патос. Излизах! Заповедта за дългочаканото и лелеяно “Уволнение” дойде.  Уволних се – с оргомно желание и огромни очаквания. Но светът навън се беше променил. Не, не към по-добро, към по-лошо. Цивилизацията беше станала като джунгла – никой нищо не контролираше, никой нищо не спазваше и не зачиташе. Очакванията ми за бъдещето бяха попарени на третият ден – като си взех паспорта и отидох на “трудовата борса”, тогава все още “Бюро за трудова заетост – Варна”, които просто ми казаха, че НЯМА никаква работа. Наистина.

Обикаляйки мръсните улици на любимият ми град, гледайки празните и грозни тогава витрини, мечтата ми за уволнение от “любимата” казарма се оказа и най-голямото разочарование. На почти 20 години, без работа, без визия за бъдещето, отчаян, сам …

Кой каквото да твърди – казармата е едно “събитие”, което трябва да се “изкара” за да се придобие представа какво е “вътре” и какво “вън”. Как най-сладкото нещо понякога се оказва едно домашно кюфте донесено от някой от “старите” или пък печената филия хляб с олио, сол и червен пипер (чубрица, щото и червеният пипер беше кът). Тогава, докато си в казармата нищо не зависи от теб – всичко, което трябва да правиш, което можеш да правиш ти се казва от старшият – дишай, не дишай, стани-седни. Яж, не яж. Та в този ред на мисли дори СЪНЯТ е нещо, което се случва по команда. Много задължения, малко отговорности и кажи речи – никакви грижи освен как да заспиш в някоя неудобна поза докато си наряд. За извращенията – няма да пиша, оказа се, че извращения имало и в “цивилизацията” понякога – дори по-извратени от “казармените”.

Та мисълта ми, разпокъсана като никога, беше за уволнението – това е нещо, което ако си войник на срочна служба очакваш с нетърпение. Някои са го чакали по 36 месеца, други по 24, аз лично само 18, а след мен имаше и такива с по 6 месеца “служба”. Дадох своята дан на Родината и ме “уволниха”.

От вчера чета в пресата, че някой иска да уволни Бойко Борисов, който е на “изборна” длъжност – кандидатирал се е и … народът го е избрал – при това съвсем “нормално”, а не както по времето на Тодор Живков – всички “под строй” гласуват за “любимият” на всички “избранник”. Помня поне 3 петилетки от БКП властта, помня и как се избираше Ген-Сек-а на Партията – с над 98% “ЗА” и 100% изборна активност.

От два дни има масирана атака срещу Бойко Борисов и партията му ГЕРБ, която атака явно цели да дестабилизира доверието на изначалните избиратели на ГЕРБ преди две години. Българите принципно сме с къса памет – дори ни липсва родова памет, камо ли някаква социална памет. Памет, която да ни подскаже, че когато 20 години реформи не са постигнали ефект – няма как 2 години опити за такива да постигнат “мигновен” ефект. Малко българи оценяват и факта, че благодарение на спирачките в социалната политика на “асоциалните” от ГЕРБ Българската държава все още не е изпаднала в ликвидна криза, криза, която няма да ни бъде от полза, а само във вреда. Факт е, че Гърция фалира, но как няма да ти фалира икономиката, когато плащаш 16 заплати за 12 месеца и когато тия заплати са безумно високи, по-високи дори и от заплатите във Европарламента.

Тази компания срещу Бойко Борисов може да се изтълкува многозначно, аз самият искам да си я тълкувам, че е показна за правилната посока на работа на Бойко Борисов и неговият екип. Не съм икономист, няма и да бъда, но знам, че когато плащаш повече заплата на някой от колкото той пари е вкарал във Фирмата ти – фирмата рано или късно ще фалира.  Майка ми ме е учила, че в математиката има два основни инструмента – събиране и изваждане. Когато изваждането надвиши събирането – нещата отиват на зле.

П.П. Не, аз не искам да уволня Бойко Борисов. И не само защото не виждам кой ще дойде на негово място и с едно “магическо” махване ще “оправи” България.