Отива един турист в едно китно родопско село и сяда в кръчмата.
Дават му меню и той започва да чете – зелник, пататник… и родопски калмари!?
Поръчал родопските калмари и ги полял с доволно количество мастика Пещера.
Най-накрая се сетил да пита собственика:
– А бе, откъде ги вземате тези калмари в Родопите? Нали нямате море?
– Ходжата ги носи всеки понеделник…
Category Archives: Микро
Виц на деня, 15.04.2014
– Иванчо, кажи “пеперуда”.
Иванчо:
– Феферуда.
Учителката:
– Иванчо, кажи “пе-пе-ру-да”.
Иванчо:
– Фе-фе-руда:
Няколко пъти така и учителката се изнервила. Решила, че се подиграва с нея и го завела при директора.
Директора:
– Иванчо, кажи “пе-пе-ру-да”.
Иванчо:
– ФЕ-ФЕ-РУ-ДА!
Директорът се изнервил след няколко опита и му казал, че ако не каже пеперуда, ще извика родителите му и ще го накаже.
Иванчо гледал, гледал, изнервил се и му рекъл:
– Абе ей, федерас, не виждаш ли че фредните два зъба ми ги няма.
Стари вицове на килограм
Пускам един старичък виц, но ми хареса и не се сдържах:
Тридесетте години на двадесети век.
Сурова съветска действителност.
В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец.
От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей.
Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа.
Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”
Става дори и за тийзър 🙂
П.П. Вицът не е исторически коректен – през тридесетте години на 20 век Набоков е живеел в Берлин, като през 1937ма година се мести в Париж, а през 1940 заминава за САЩ бягайки от нашествието на нацистите. Въпреки придобитото американско гражданство през 1961ва се мести в Швейцария, където и почива през 1977ма.
Междувременно Хемингуей е пък в САЩ и Испания… Единственият, който може да е бил исторически на вярното място се оказва май само Мороа…, горкото пиянде…