Личен блог на Стелиян Атанасов
Искам да пожелая на всички редовни читатели, на всички приятели и на всички случайни посетители – да ВИ е Честита Новата 2011 година! Нека да донесе на всички Вас Здраве и много поводи да се Усмихвате!
Тази година няма картичка, а само … добри пожелания!
И надявам се, че скоро ще завърши… Не по-късно от 10.01.2011, надявам се.
Не мога да разбера каква е тая страст на народонаселението към пиратките и пироефектите по Коледно-Новогодишните празници. Ефекта е точно като на задаваща се война – канонада на обстрел над мирните граждани… Селяните проявяват селянията си с колкото се може по-мощни бомби, а после защо по спешните центрове има осемгодишни деца с разкъсани ръце или най-малкото откъснати палци. Всяка година от началото на “демокрацията” е едно и също – хем пиратките са забранени за продажба, хем всички търговци отчитат ръст на оборота от точно тази забранена стока. Взрив след взрив, ако бяхме в някоя малко по-цивилизована държава сигурно извънредните антитерористични мерки щяха да са от 20.12 до 10.01 … Постоянни и строги. А в България терора си го организираме сами, при това с някакво явно мазохистично удоволствие. Колкото по-голям взрив – толкова по-големи мъже сме…, а после що популацията намалява…
Тридесет и седем години по-късно, жегата е същата, но по различни стечения на обстоятелствата – този път помня и влагата 🙂
Всеки знае, че след раждането следва изкъпване, за да се отмие амниотичната течност, а и … ония био-физиологични отпадъци от начинаещата човешка дейност ;). Този път, тридесет и седем години по-късно аз най-сетне изкарах страхотен рожден ден, заобиколен от любими хора и от непознати, но усмихнати и веселящи се гости. За да не изпадате в чуденки – празнувах чужд юбилей, на собственият си рожден ден – англичанка, живееща в село Калиманци, Варненско, празнуваше собственият си петдесети юбилей. Страхотно си изкарах, може би защото през по-голямата част от деня бях в басейна, потопен и охладен.
Всичко беше страхотно, домакинът (съпругът на домакинята, ирландец, усмихнат и точен) направи страхотна скара, а всички ние си бяхме донесли любимите питиета – аз специално – две бутилки френско вино (бяло и розе). Англичаните, повечето бяха на бира, а по-заблудените – следваха моят почин – бяло вино, но от най-долнопробното – просто на тях явно не им пука как ще се напият, важен е крайният резултат. Точно, когато излязоха комарите – аз се измъкнах от басейна, а вече пийналите кралски поданици – започнаха един след друг да се потапят с идеята да поохладят алкохолният градус. Имаше и торти и фойерверки, но както казах – през повечето време бях във водата и нямаше как да снимам – така и никой не се сети да ми подари водоустойчив фотоапарат. В съвсем сумрачната част на деня си казахме “довиждане” с домакините и поехме към Варна. Най-сладкото беше в края на деня, когато заспах изморен от всичкото плуване и цамбуркане в басейна… Тридесет и седем години по-късно…