Category Archives: Проблеми

Ежедневни или каквито и да е проблеми

Луди родители по варненските улици

Точно преди пет минути бях изправен пред заплаха за живота ми – без да провокирам никой с нищо – просто чаках да светне зелената секция на пешеходен светофар. Бях изблъскан с детска количка, заплашен със саморазправа и наруган от родител от мъжки пол, който бързаше да не изтърве зелената вълна. Не бях сам и имам свидетел на думите си и на ситуацията. Приятелят ми дори беше изблъскан още по-грубо с детската количка. Случката е на кръстовището на бул. Владислав Варненчик и Отец Паисий. Този мъж не осъзнава, че може да попадне на много по-луди, неразумни и неспокойни хора, които като нищо да му резнат югуларната вена пред очите на синът му…

…Явно и неуравновесени или пияни хора се грижат за деца. А момченцето беше добре изглеждащо, но стресирано гледаше безчинствата на баща си от неговото рамо…, учудено бих добавил…

И съм сигурен, че дори и за това е виновен Бойко Борисов. Ако не той – то Цветан Цветанов или енергоспестяващите лампи, които са облъчвали човечеца, докато е полудял.

Хора, моля Ви – не излизайте пеш по улиците на Варна – върлуват луди родители, които бързат да пребият някой по пътя си към зеленият светофар…, а съм чувал, че биковете се разяряват от червеното…

Възможно е да пропускам детайли, все още ми е прясно и адреналина пулсира във вените ми..

Нереклама

Явно след занижаването на качеството на преносимите компютри Toshiba е имало уговорка да се занижи качеството на цялата продукция Toshiba. Вярвам, че доста хора помнят рекламата на батериите Toshiba – “Тошиба, японската сила”… Сила, да ама не. Днес за пореден път имах желание да направя снимка на нещо в офиса – оказва се, че нямам батерии във фотоапарата – отидох и си купих две батерийки формат АА (R6KG) от гореупоменатата марка, а самите те – гордо кръстени HEAVY DUTY – точно така: “Тежко натоварване”. Преди да ги платя (смешните 0.50лв/брой) погледнах срока им на годност – до 04.2012. Щастлив, че ще щракна поредната назидателна снимка се прибрах, заредих фотоапарата и … нъцки “Батериите са изтощени”…, да точно така – изтощени са си. Няма лъжа, няма измама. Това е вторият път в който си купувам батерии Тошиба в рамките на последният месец и те са все изтощени. Фабрично… Излиза, че не са японската сила, а по-скоро японската слабост вече. Няма да се впускам в обяснения за калпавите преносими компютри Toshiba, но ако някой се е засилил да си купува такъв – да се замисли за някоя друга марка или в краен случай – да инвестира в компютър с по-голяма гаранция.
Та за сега – ТОШИБА? НЕ! Не и тази година 🙂

Снимката си я направих, да, пак с тия батерийки, вдъхнах им малко POWER 5V и успях да щракна … цяла една снимка. Не ме питайте защо не ги връщам в магазина – защото затвори точно след като ги купих.

На заведение с детски кът

Предполагам има твърде много млади родители с малки деца, които искат да им доставят удоволствие и да ги заведат в студените дни нейде извън дома да си поиграят малко да се позабавляват с други деца, на топло, приятно и широко място… Или да отпразнуват рожден ден на младежа с няколко деца и предвид тесните апартаметнти – да предпочететат нейде в заведение с обособен детски кът? Не, не правя реклама. Този път не. За втора година, откак се е родил младежа празнуваме рожденният му ден на заведение с детски кът и с приятели. Преди 2 години “открихме” сладкарница Анджелика в кв. Чайка, гр. Варна. Ходили сме многократно, не сме имали НИКАКВИ проблеми – нито с персонал, нито със сметки. До днес – две години по-късно в реновираната и преместена на ново място в същият квартал (на 100 метра от старото) сладкарница Анджелика ни “изненада” неприятно и по български. Оказа се, че в детският кът математиката е по детски – 4 деца по 3 часа равно на 13 часа. Добре, но 2 от четирите деца дойдоха по-късно, едното закъсня един час, а второто – 2 часа. Това дори по сметките на обслужващите детският кът прави не 13, а 10 часа, а по моите, не толкова бакалски сметки прави точно 9 часа. Нямам против да платя 10 часа дори със закръглянето, ако се получаваше толкова, няма против и да ми обяснят защо 4х3 прави 13, но аргументирано. Служителката в детският кът ми се оправда с разпоредба, че започнати 20 минути се брояли за час…, алооо, това да не Ви е БТК в годините, когато нямаше други телефони? Разбирам да смяташ 20те минути от първият час за един час, защото няма логика да отидеш, да оцапаш за 20 минути и да искаш да си платиш само тях… и аз бих направил така. Но да закръгляш на 20 минути всеки следващ час … е меко казано смешно… И бакалската сметка на Анджелика я лиши от мен като клиент. А и ако я лиши от всеки 10 читател в моя блог или моята страница във Фейсбук – може би ЩЕ се поучат. Дори не се опитвам и да спомена факта, че след като заплатих нескромната сума от 122.30лв. не получих касов бон – само хвърчаща сметка от нефискален принтер. Без име на фирмата, без данъчен или идентификационен номер. Ако данъчните четат блога ми – да се замислят за едно посещение на Анджелика в кв. Чайка гр. Варна. Да не чукнеш кафе от 0.30лв. – е едно, да не чукнеш 122.30лв. – съвсем друго. Та ако искате да отидете на заведение в което ще ви вмъкнат ред “номера мина” в сметката – Анджелика е вашето място. Ако искате да не ви “удрят в кантара” – всяко едно друго детско заведение ЩЕ е по-добре. Като си направя сметката – дори в Капела Плей в МОЛ Варна е по-евтино, щото не те цакат с ред “номера мина”… НЕ! Не, на Анджелика!