Category Archives: Инициативи

Ами то името си говори само за себе си :)

Защо не чистих днес

Защо не чистих днес

на посочените на картата места, а се съсредоточих само към местата към които съм съпричастен – двор, градина, къща, дом. Защо ли? Защото през останалите 364 дни от годината не цапам – не пуша, съответно не изхвърлям фасовете си както и където ми падне. Когато си купя нещо в опаковка – опаковката я изхвърлям в кошче, а ако край мен няма такива – си нося опаковката, докато видя казан или кош за боклук. Билетчето от градския транспорт го изхвърлям винаги на правилното място, а когато отида в гората на пикник – след мен не оставям кочина. Идва лятото и аз като всички хора искам да отида на море – на плаж, който е чист и който аз пазя – не си оставям боклуците на пясъка, а си ги взимам с мен – да ги хвърля там където трябва.
Преди седмица бях на пикник – мястото, което бяхме избрали за събитието е горичка в околностите на Варна до оживен междуселищен път – на пътя от много време няма отпадъци, но какво беше възмущението ми (не изненадата ми) като видях, че скрити в горичката имаше много битови отпадъци, а сметището на град Варна е само на 3км. Но защо да ходим до сметището да изхвърлим старият си хладилник, старото си табло и силно износени гуми, като можем да ги скрием в някоя гора? Имаше изхвърлени обувки, непотребни мебели (явно) няколко автомобилни седалки (остатъците, които не съдържат метал). Всичкият този отпадък може да се изхвърли на определените за целта места – не струва нищо, но някой мързелив немарлив олигофрен е решил да ги скрие – щом не се виждат – значи ги няма.
Преди дни отивах към офисът на един от мобилните оператори – пред мен вървеше мъж на средна възраст, който запали цигара и хвърли кутията на земята, настигнах го и го попитах “Защо бе, кой ще чисти”, а оня ме изгледа и ме напсува. Възпитанието и малка част от самосъзнанието ми ме спряха да му разбия носа. Докато всички са като този екземпляр – ще има подобни кампании, но по-правилният подход е постоянно да се напомня “Пазете чистота”. Най-важното е да сме постоянно чисти, а не само в 1 ден от годината. Наскоро моя позната се възмущаваше от родители, които оставят кочина след себе си и децата си в Морската градина на Варна – обичайна гледка в събота и неделя, когато всички са се стекли да се разходят на зелено – след тях обикновено остава кочина от пластмасови шишета за вода или сок, опаковки от вафли, кифли и прочие джънк фууд. Семките и биоразградимите остатъци не ги броим – въпреки, че са грозни те все пак се усвояват от природата и изчезват до следващия сезон. Никак не е сложно според мен, като си изведеш детето да диша свеж въздух – да му осигуриш и свежо пребиваване в парка – като почистиш след себе си или най-малкото, като не оставяш всичката мръсотия по красивата все още и зелена градина.

Уважаеми съграждани (и съселяни, за чувстващите се изолирани), моля Ви, ПАЗЕТЕ ЧИСТОТА, не изхвърляйте боклуците си както и където Ви падне, не ставайте боклуци и ВИЕ!

Уволнение-не-ние-не-ние

У-вол-не-ние-не-ние-не-ние!

Така викахме едно време в казармата, на уволнението на старите войници – за мой срам и нещастие – съм го викал ДВА пъти, защото съм служил 18 месеца и на 6 месеца служба и на 12 месеца служба гледах как щастливите момчета напускат “родната” казарма и излизат в “цивилизацията”. След последното викане на унизителното “У-вол-не-ние-не-ние-не-ние!” дойде и моят ред – да викам правилното “У-волнениееееее!!!” с много удивителни и патос. Излизах! Заповедта за дългочаканото и лелеяно “Уволнение” дойде.  Уволних се – с оргомно желание и огромни очаквания. Но светът навън се беше променил. Не, не към по-добро, към по-лошо. Цивилизацията беше станала като джунгла – никой нищо не контролираше, никой нищо не спазваше и не зачиташе. Очакванията ми за бъдещето бяха попарени на третият ден – като си взех паспорта и отидох на “трудовата борса”, тогава все още “Бюро за трудова заетост – Варна”, които просто ми казаха, че НЯМА никаква работа. Наистина.

Обикаляйки мръсните улици на любимият ми град, гледайки празните и грозни тогава витрини, мечтата ми за уволнение от “любимата” казарма се оказа и най-голямото разочарование. На почти 20 години, без работа, без визия за бъдещето, отчаян, сам …

Кой каквото да твърди – казармата е едно “събитие”, което трябва да се “изкара” за да се придобие представа какво е “вътре” и какво “вън”. Как най-сладкото нещо понякога се оказва едно домашно кюфте донесено от някой от “старите” или пък печената филия хляб с олио, сол и червен пипер (чубрица, щото и червеният пипер беше кът). Тогава, докато си в казармата нищо не зависи от теб – всичко, което трябва да правиш, което можеш да правиш ти се казва от старшият – дишай, не дишай, стани-седни. Яж, не яж. Та в този ред на мисли дори СЪНЯТ е нещо, което се случва по команда. Много задължения, малко отговорности и кажи речи – никакви грижи освен как да заспиш в някоя неудобна поза докато си наряд. За извращенията – няма да пиша, оказа се, че извращения имало и в “цивилизацията” понякога – дори по-извратени от “казармените”.

Та мисълта ми, разпокъсана като никога, беше за уволнението – това е нещо, което ако си войник на срочна служба очакваш с нетърпение. Някои са го чакали по 36 месеца, други по 24, аз лично само 18, а след мен имаше и такива с по 6 месеца “служба”. Дадох своята дан на Родината и ме “уволниха”.

От вчера чета в пресата, че някой иска да уволни Бойко Борисов, който е на “изборна” длъжност – кандидатирал се е и … народът го е избрал – при това съвсем “нормално”, а не както по времето на Тодор Живков – всички “под строй” гласуват за “любимият” на всички “избранник”. Помня поне 3 петилетки от БКП властта, помня и как се избираше Ген-Сек-а на Партията – с над 98% “ЗА” и 100% изборна активност.

От два дни има масирана атака срещу Бойко Борисов и партията му ГЕРБ, която атака явно цели да дестабилизира доверието на изначалните избиратели на ГЕРБ преди две години. Българите принципно сме с къса памет – дори ни липсва родова памет, камо ли някаква социална памет. Памет, която да ни подскаже, че когато 20 години реформи не са постигнали ефект – няма как 2 години опити за такива да постигнат “мигновен” ефект. Малко българи оценяват и факта, че благодарение на спирачките в социалната политика на “асоциалните” от ГЕРБ Българската държава все още не е изпаднала в ликвидна криза, криза, която няма да ни бъде от полза, а само във вреда. Факт е, че Гърция фалира, но как няма да ти фалира икономиката, когато плащаш 16 заплати за 12 месеца и когато тия заплати са безумно високи, по-високи дори и от заплатите във Европарламента.

Тази компания срещу Бойко Борисов може да се изтълкува многозначно, аз самият искам да си я тълкувам, че е показна за правилната посока на работа на Бойко Борисов и неговият екип. Не съм икономист, няма и да бъда, но знам, че когато плащаш повече заплата на някой от колкото той пари е вкарал във Фирмата ти – фирмата рано или късно ще фалира.  Майка ми ме е учила, че в математиката има два основни инструмента – събиране и изваждане. Когато изваждането надвиши събирането – нещата отиват на зле.

П.П. Не, аз не искам да уволня Бойко Борисов. И не само защото не виждам кой ще дойде на негово място и с едно “магическо” махване ще “оправи” България.

Уволнение-не-ние
Уволнение-не-ние

Протест, неефективен

Българите сме странна нация. Организираме протести през Фейсбук.
Ако имаш популярна мрежа на име гъзбук – и през нея щяхме да организираме загубени протести. Чудите се защо загубени ли? И кои те? Имам предвид, последният организиран протест срещу високите цени на горивата. Нямам идея, чия икономическа мисъл е предложила ефикасна форма на протест блокраща пътища. Днес блокираме пътя за един час, отивайки до там с личният си автомобил в който сме наляли гориво с личните си парички. Изпушваме по цигара, повикваме, я до прегракване, я не, а после палим колицата и се прибираме “удовлетворени”, че сме протестирали или най-малкото, че сме отразили присъствие, сядаме на масата, удряме някоя и друга ракия и … сме борци за справедливост, почти като Ботев.
Днес протестираха като блокираха магистралата София-Варна и карайки нормално мислещите или несъпричастните да заобикалят… Общо взето пръднаха им на шланга на ЛукОйл. Викам другата неделя да организират едночасово мълчаливо шествие в знак на протест срещу малоумните Фейсбук групи.
Разумът казва само едно нещо относно тия форми на протест – неефикасни са!
За да има ЕФЕКТ подобен протест – трябва това да се направи разумно – един месец ВСИЧКИ желаещи да протестират просто да спрат да зареждат горива и да ползват алтернативни форми на транспорт – пешком, на колело или с градски транспорт. Аз самият доста често протестирам по този начин, но ефектът е нулев, защото съм сам. Нека този месец сме 100 000, а следващият – 500 000 – тогава цените ще трябва да паднат заради занижено търсене – пазарна регулация му се вика.
Същото се случва в момента с жилищата – такива си купуват или хора, които не ценят парите или поне не им знаят цената или … хм, крайно глупави индивиди, които явно са решили, че тия цени са ниски и няма да падат повече. Но преди 3 години никой не излезе да протестира срещу ВИСОКИТЕ цени на недвижими имоти продавани на зелено, никой…, а сега протестират, щото строителя ги измамил и не им построил обещаният дворец, дори не е завършил грубия строеж в срок.
Българите сме странна нация – заслужаваме си всичко, което ни се случва – включая Първанов, СтанишеФ и Болен Лидеров. Бойко Борисов е от друга мая, но не той е темата ми днес…