Новите правила в дневника ми

През 2009 година бях великодушен и склонен на много компромиси и отстъпки.
През 2010 не желая да съм такъв, поради ред причини – най-вече пожелателната насоченост и некомерсиалната страна на този ми ЛИЧЕН дневник.

Та в заглавието започнах с правила, та те ще са следните:
1. Не се толерира SPAM – всичко отива в коша, а IP-то на спамера – в специален филтър, ограничаващ достъпа, ако попаднете случайно в този списък, но не сте спамили – просто се свържете с мен, може би ще премахна ограничението…
2. Не се толерира писането на латиница, шльокавица и/или чатица. Запазете си странните и изчанчени писания за sms и irc…
3. Оправдания “нямам кирилица” не вървят – всяка съвременна OS има кирилица
4. Реклами и промоции мога да правя само аз…
5. Размяната на връзки ще е на реципрочен принцип – давам връзка, получавам връзка, а ако някой ме изтрие – трия го и аз…
6. Блоговете, които чета и които съм вързал тук – ако не са ми дали реципрочен линк – ще бъдат преместени във вътрешна страница.

Ако някой има някаква по-специална идея за правилата – да я сподели тук – може и да почерпя положителното от нея!

Децата са с предимство!

От доста време се каня да напиша мнението си по темата за децата, за синът ми за… изобщо за децата, та дори и за моето собствено детство. Ежедневието ми обаче е претоварено, пренапрегнато и някак си … нещата се поразводниха и остана само намерението…, днес обаче, докато краднах малко от времето си за сън попаднах на написаните вече мои мисли и за да не ме обвинят в плагиатство, ето за какво си мислех: Детето с предимство! Благодаря Ви приятели и читатели, че ще уважите предимството на детето!

Не сме народ, но ГЛАСУВАЙТЕ! Гласувайте, че мътните ще Ви вземат!

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875 ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ

И ГЛАСУВАЙТЕ! За да имат смисъл и следващите стихове на Славейков:

ТАТКОВИНА

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.