Стари вицове на килограм

Пускам един старичък виц, но ми хареса и не се сдържах:
Тридесетте години на двадесети век.
Сурова съветска действителност.
В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец.
От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей.
Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа.
Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”

Става дори и за тийзър 🙂
П.П. Вицът не е исторически коректен – през тридесетте години на 20 век Набоков е живеел в Берлин, като през 1937ма година се мести в Париж, а през 1940 заминава за САЩ бягайки от нашествието на нацистите. Въпреки придобитото американско гражданство през 1961ва се мести в Швейцария, където и почива през 1977ма.
Междувременно Хемингуей е пък в САЩ и Испания… Единственият, който може да е бил исторически на вярното място се оказва май само Мороа…, горкото пиянде…

Ремонт на маркуч интеркулер до смукателен колектор

Мине не мине година автомобила ми прави парчета.
Последното до момента и първо за тази година (надявам се и последно) е спукан маркуч за високо налягане от интеркулера до смукателния колектор.
Не е като да е спукан целия, а едно коляно точно на входа на колектора, вижда се на снимката. Проверих по магазините за цена, защото целия маркуч освен, че е ф52 е дълъг не повече от 60 сантиметра.
Вярно с малко шантава форма е, но общо взето изглежда като рахитично S. От няколко магазина ми направиха едно и също ценово предложение – 245лв., а аз успях да го намеря в един онлайн магазин за “скромната” сума от 135лв.
Не, че ги имам излишни, то на кого ли са излишни едни 135лв., но това е грешна сума пари за едно коляно от гума, плат и лепило… та дори и да издържа на 5 атмосфери – пак е много. Зададох въпрос в любимият си авто форум,
получих отговори, като един от тях беше много коректен и конкретен, придружен с връзки към магазин от който да си купя необходимите ми неща. Друг колега дори ми изпрати снимки на неговата преработка, които допълнително ме
окуражиха и запасен с малко време и нерви – тръгнах да търся местното представителство на този магазин. Първият път не успях да го намеря, но попаднах в магазин за маркучи в който ми предлагаха същото коляно за… 37лв., а аз
бях готов да платя по-малка сума. Идеята каква е – силиконово коляно, издържащо на налягане до 3 бара, маслоустойчиво и един конектор от алуминий с чиято помощ да съединя коляното и здравия маркуч. Звъннах на телефона на магазина
и момчето беше доста отзивчиво да ме насочи с точност до мястото на магазина. Намерих ги без никакво лутане, поръчах си синьо силиконово коляно ф51 на 90 градуса и един конектор ф50/10см. Обещаха за събота до обяд да са при тях.
В събота наистина в 11:30 частите ми бяха при тях, разделих се с 38лв (24лв. за коляното и 14лв. за конектора), купих от един автомагазин всичките големи скоби (ф50-ф60) и се прибрах. В неделя времето беше доста приятно и реших да
се пробвам в автомонтьорския или в случая в тунинг занаята. Изкарах маркуча от колектора, настъргах с пила двете кривки на алуминиевия конектор, с малко зор нанизах синьото коляно,
а понеже то има и “ключ” след като белязах нужния ъгъл – прорязах и дупка за “ключа”. След това отрязах нацепеното оригинално коляно, подравних маркуча, който идва от колектора,
нанизах алуминиевия конектор и го стегнах с една скоба – да не мърда. След това с малко зор и пречупване нанизах и синьото силиконово коляно върху конектора и също стегнах със скоба. Всичко прилепна почти като оригинално.
Ремонта ми отне около 15 минути с бърсането на ръцете. Поради липса на достатъчно скоби – от едната страна свръзката е стегната само с една скоба, а от другата – с две. Запалих, форсирах, но преработката не мръдна. Час по-късно
тествах и на реално каране, дори тествах и на магистралата за Девня – всичко мина идеално – вече си имам здрав маркуч, но на цена от 41лв. (цените на скобите са 3х1лв.) вместо на цена от 135лв.
Колата ми е Fiat Marea Weekend 1.9JTD 105 конски сили, на 12 години. Благодарности на колегите от Фиат Форум, които ми помогнаха със съвети и нагледни материали!
Ето как изглеждаше коляното преди интервенцията:

Сцепен маркуч високо налягане JTD105
Сцепен маркуч високо налягане JTD105

А ето как изглежда коляното след интервенцията. Абсолютно съм убеден, че може да се направи и красиво, но на мен ми трябваше ефикасен ремонт:

Подмяна маркуч високо налягане 1.9JTD
Подмяна маркуч високо налягане 1.9JTD

Българите можем да спим спокойно

Тъй де, днес отново чета новина за уникалната дейност на българските органи, които би следвало да опазват общественият ред и спокойствие – полицията или конкретно звеното наречено ГДБОП. Оказва се, че днес най-после проумях какво означава ГДБОП – Главна Дирекция за Борба с Опасните Пирати. Тази дирекция на МВР не върши никаква обществено полезна дейност освен да затваря разни малки и особено дразнещи торент тракерчета. Не могат да хванат един доказан подпалвач на леки коли. Не могат да хванат един сериозен бандит – убийци, побойници, изнасилвачи, крадци, наркодилъри, сводници, банди за отвличане – всичката тази измет си върши необезпокоявано престъпната дейност, а ГДБОП се борят с Опасното Пиратство, което явно е по-интересно откъм икономическа и реализационна обосновка. Отиват, набиват някой 18-21 годишен младеж, конфискуват му компютрите и “спират” особено опасният пиратски торент тракер. Това е истината на българското правоохранително безумие. Самият аз, като съвестен данъкоплатец съм изумен от начинът по който се харчат парите ми – за безумни и безсмислени операции, вместо да се арестуват реални престъпници, които след това доказано да бъдат приведени в съда, осъдени и затворени там където им е мястото. Най-лесно обаче е да се “залови” Опасният Хакер, който с дейността си нарушава частни корпоративни, а не национални интереси. Това е хубавото на опазването на авторските права в България – употребата на държавни средства за защита на интересите на частни компании. По цял свят това нещо се прави от платени адвокатски кантори, които директно съдят нарушителя…ох, сетих се – опитваме се да приличаме на “братята” американци, чието ФБР арестува особено опасни хакери също… Та докато си стоите удобно пред компютъра и преточвате най-новият филм или албум на АЗИС – внимавайте, че може да станете жертва на Главна Дирекция за Борба с Опасните Пирати… Както преди доста време се чудих какво правят КАТ, когато не са по улиците си задавам въпроса какво ще правят ГДБОП като изловят всички пирати??? Да ни е честита държавата и олигофрените, които 22 години сме си избирали всеки път.. или не сме…