tempus fugit, времето лети. Особено в ежедневните злободневки – напънът да оцелеем още един ден. И покрай този напън – пропускаме някои събития покрай себе си – къде хубави, къде лоши, къде много лоши. Някои от хубавите събития, които превръщаме в празник ги оценяваме и не ги оставяме да профучат в ежедневната злоба, но някои лоши събития, които не пречи да бъдат отбелязани – поне с тъга и малко почит – пропускаме покрай себе си, къде улисани, къде разсеяни, къде просто от незаинтересованост.
В последните години много ценни хора ни напуснаха – някои отивайки си, а други – отивайки си завинаги. В ежедневната злост и глъч съм пропуснал отпътуването на един знаменит човек – артист, режисьор, творец. Денис Хопър. Не, не е от винаги положителните герои – доста често дори играеше някой злодей, но играеше много добре – щом толкова много хора мразеха Денис Хопър точно за това. Оказа се, че съм пропуснал тази “новина”, колкото и трагична да е – за света на киното, за хората, които харесвахме “лошият” Денис Хопър. Година и три месеца след трагичната му кончина (рак на простата с разсейки в костите) аз научава по много странен начин. Поклон пред паметта ти Денис! Почивай в мир! Живей в нашите сърца!