Детски градини, Варна, Епопеята II

Преминах, най-сетне преминах през директорският кабинет. Директорката – добре облечена, силно притеснена жена, която тогава приех за надменна лелка, но в последствие се замислих и разбрах – притесняваше се повече и от нас – чакащите. Все пак нейната работа освен да ни запише е и да не ни излъже обещавайки ни шанс за децата… Отделяше от 10 до 15 минути на човек – да се проверят три пъти всички документи, имена, номера… да се въведат в компютър от моите детски години, да се заведе в книга броят и наличието на подадените документи… На опашката и в списъка, който вардихме 10 дни бях номер 40, но директорският ми номер беше… 42… Честит Първи Април – в някоя от регламентираните почивки за “Работа с компютър” са успели да “подадат” две молби по частни пътеки – между 20 и 25 номер … весело… А вън, след мен – останаха да чакат още 62ма човека – общо по списък 108… Последният, ако изобщо дочака и подаде документи – ще бъде №110 по входираните номера… Възмущението ми е пълно от цялата система с опашките – все пак плащам данъците си във град Варна от 1994 насам…

Ето как НИЕ Данъкоплатците се превърнахме на маймуни в желанието си да осигурим бъдеще за бъдещите данъкоплатци на България, а ето и хората, които останаха търпеливо след мен…

Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2
Опашка за ЦДГ Карамфилче - Варна, част 2

Детски градини, Варна, епопеята

Приятно пролетно утро, двадесет млади мъже – нервно пушат, бъбрят, някои се хилят, но все така нервно…

Преди тях други двадесет мъже все така нервно са пристъпяли от крак на крак… бодърствали…

Не съм бил на вахта/смяна/стойка/дежурство от 1993та година – шестнадесет години спокоен сън и никакви нерви. Но този път – детска градина е, наследникът трябва да се социализира… за това – заедно с още деветнадесет мъже стоя и чакам…, като маймуна за банани… първи април е все пак – дори времето се избъзика с нас – заваля “чуден” пролетен дъждец – ръмеше си спокойно, толкова спокойно, че дори под иглолистните дървета пред ЦДГ “Карамфилче” можеше да си стои човек на сухо… А часът е все още 4:44 сутринта…

Часът на Земята или Еротика по “нашенски”

В събота по инициативата “Часът на Земята” си палнахме с жената две ароматни свещи и изгасихме осветлението в стаята… Докато стоях на тъмно обаче се замислих какво всъщност правим? Спасяваме Земята? Създаваме някакви “зелени” навици? Показваме съпричастност? Реших, че не е нужно да съм лицемер и приех, че просто сме си създали лека и приятна “еротична” атмосфера… докато не дойде синът ни с бесни крясъци и развали идилията светвайки осветлението… Той за малко секна потока ми на мисли, но нали съм Електротехник по образование и Физик любител – се запитах “Какво по дяволите и пестим на Електроенергията” и как “спасяваме” Земята? Електричеството за разлика от водата например не подлежи на акумулиране в битов мащаб – т.е. ако аз не изхарча моята доза произведена електроенергия – просто няма да я платя, но няма и да я спестя – ТЕЦ-ът, АЕЦ-ът или ВЕЦ-ът няма да спрат работа за един час, защото привеждането им във функционална готовност би струвало
в пъти повече пари, ресурс и вредни емисии от това да си поддържат оптималното производство на енергия… И нали било лошо да се мисли – стигнах и до единственият извод – всичко е с цел реклама и промиване на мозъци… ефикасност – нулева, дори и според статистиката… 🙂 Наздраве със изстудената от електрическият ми хладилник бира!

П.П. Разрових се по любимите ми блогове и се оказа, че не само аз съм стигнал до тези изводи… явно мислещите хора не сме на свършване… Ето Longanlon и той е разсъждавал по темата, а новооткритият поне от мен блог на Балтазар Иванович цепи мрака, а тук е дори Екстремно… Аз дори шофирам все още на фарове…

П.П.П. Тази година си поставям за цел да посадя поне ТРИ дървета!