Идва момент в който човек или помъдрява или се изпуска и … става родител. Предпочитам да причислявам себе си към първата категория, поради факта, че никога не съм се изпускал, но явно съм малцинство… Съжденията ми си имат конкретни корени – в събота аз, съпругата ми и синът ми бяхме на една детска площадка сред много други деца. Бебенцата не ги броя, защото там все още не личи личностното развитие и влиянието на родителите, но имаше деца над 10 години, дори един пънкар на 14, който се пързаляше на пързалка за 3 годишни. Направи ми впечатление, че повечето деца са безотговорни, егоситични и не мислят нито за собствената си нито за чуждата безопасност. Не е възможно 3 годишно момиче да рита друго дете в гърба и да се оправдава “и другите правят така”, не е възможно майката да стои отстрани с фас с уста и да не взима участие… това си е все пак мое мнение, но… какво да направя за моят син? Да го науча да се защитава е единственият логичен избор. Другият – е да повикам родителят на даденият пънкар и да го опухам него, но така принизявам себе си към олигофренясалото множество наречено население на България. Аз също съм Българин, но явно възпитанието наложено ми от родителите ми все още държи. Защото най-лесно е да вземеш бухалката и да поопухаш тези, които не те кефят, не мислят и не изглеждат като теб… Твърде много хора са зарязали възпитанието, твърде много хора са оставили челядта си на самотек, твърде много хора намират другите за техни длъжници, твърде много хора предпочитата вината да е чужда… така се и получава на практика – някой убива в катастрофа свой съгражданин, убива дете, убива жена с дете, но са виновни други… психологичните отклонения явно тръгват от твърде ранна възраст, но лошото е, че твърде много народ е нападнат от такива отклонения, а уж лудостта не била заразна… Изобщо не пиша за грубият език, който чух от четиригодишни дечица, а също от едно девойче на около шест… 🙂 Всеки да прави собствените си изводи 🙂